Какво стана с филмовите постери?
Спомнете си „Белязаният", „Криминале", „Закуска в Тифани", „Трейнспотинг", „Китайски квартал" - мигновени класики. И не става въпрос за самите филми (не, че те не са), а за постерите им, с уникален, силен, запомнящ се дизайн, които не елементаризират филма и не му правят подвеждаща реклама.
А какво да кажем за „2001: Космическа одисея", чийто постери и допълнителен арт добавят нюанси и послания към цялостното художествено произведение.
Някога уважавани като арт форма и красящи стените на безброй стаи по света, днес постерите са се превърнали във функционален продукт.
Те са бездушно обработени с Photoshop и най-често са сведени до някой от обичайните стереотипи като: главните герои на фона на експлозия, тъмна фигура в гръб, око в едър план, и други подобни, повтарящи се даже и като цветови гами. На твърде заден план са оставени връзката с филма, креативността и каквато и да е артистична амбиция.
Само помислете, след 20 години кой би си държал на стената постера на „Момичето от Дания" или „Стажантът"? Едва ли и режисьорите на тези филми биха го направили.
Безинтересните постери не са нещо ново като тенденция, но се набиват на очи по особено неприятен начин през последните 12 месеца.
Оригиналните дизайни извън шаблона стават все по-голяма рядкост и това си има своите обяснения: модерният постер е сложен микс от договорни задължения (името на главния актьор трябва да е изписано с определена големина на шрифта и/или в определено съотношение с останалите имена), комерсиални нужди (доколко е атрактивен постерът за целевата аудитория на филма) и понякога ограничени опции за фотографиране на звездите в ролите им.
„Задачата да се сведе цял филм до едно изображение и без това е сложна, но допълнително се усложнява от различните интереси на всички замесени", обяснява дизайнерът Алекс Грийндлинг, работил по официалните постери на „Ангели и демони", „Пазителите" и други филми.
„Режисьорите искат нещо, което изразява работата им както те я виждат, маркетинг отделите искат нещо, което ще привлече аудитория, продуцентът често е някъде между тези две страни, а дизайнерът се опитва да съгласува техните мнения и да ги изрази по свой начин", казва още Грийндлинг. „Както при всяко нещо, замислено от комисия, непреодолимите гледни точки често насочват крайния продукт към най-безопасното решение".
Като виновна за скучните плакати Грийндлинг посочва цялата индустрия.
„Мисля, че се дължи на споменатите различия между отделните страни, както и на изискванията по договор, залегнали над филмовите постери".
Надеждата е от една страна в увеличаващия се брой независими дизайнери - които създават алтернативен арт за филмите, популяризират го онлайн и често продават физически копия от него. Това е бързо развиващ се пазар, а някои студиа са достатъчно далновидни да си сътрудничат с такива хора.
Другата позитивна тенденция е навлизането на дигиталните постери. Те позволяват все повече постери да бъдат всъщност кратки трейлъри и анимации, а не статични изображения. Неизбежно е промененият формат също да донесе своите клишета, но би трябвало да отвори и нови възможности за визуална изобретателност.
В галерията можете да видите няколко от най-добрите и най-лошите филмови постери, както и колекция от най-честите стереотипи в техния дизайн.
