Напълно заслужено може да се каже, че този филм на Ридли Скот е най-честата асоциация с жанра на киберпънка. В свят, където човечеството е приело хуманоидните роботи като неделима част от мебелировката блейд рънърите са тези, които ловят разбунтувалите се андроиди. Харисън Форд прави една от най-запомнящите си се роли в тази адаптация по романа на Филип К. Дик.
Едва ли точно този филм има нужда от разяснение. Едно от най-добрите заглавия не просто в научната фантастика, но и в историята на киното въобще. Самата идея, че животът, който живеем не е истински, а проекция на съзнанието ни, контролирана от машини, е събудило на един и два философски спора (често на пияна глава).
Ако изберете да гледате "Екзистенц", се пригответе да гледате един от най-странните филми въобще. Дженифър Джейсън Ли и Джъд Лоу са в главните роли в тази история за революционна игрална конзола с биологичен произход, която се свързва директно с мозъка на човек, потапяйки го в невероятни и изключително странни сценарии. Ако не го разберете от първия път, спокойно, не е във вас проблемът. И все пак си заслужава гледането.
Оригиналът, не захаросаната версия със Скарлет Йохансон, разбира се. Това е един изключително дълбок разказ за човешкото в един свят на машини, където технологиите са станали не просто част от бита на хората, но и от телата им. Японската анимация повдига ред философски въпроси за това къде свършва роботът и къде започва човекът.
В един свят, в който информацията е най-скъпата валута, а интернет и телефоните са станали по-несигурни от "Обеля" нощно време, единственият защитен начин е да повериш важните си данни на човешки куриери, които да ги пренесат в мозъка си. Това е още един от култовите филми на Киану Рийвс, в който той играе именно такъв куриер на данни - Джони Мнемоник, у когото попада погрешната и твърде важна информация. Което, на свой ред предизвиква лов за главата му.
Един от филмите, които накараха Холивуд да обърне внимание на Алисия Викандер. Лентата на Алекс Гарланд повдига въпроса за това може ли напълно интелигентна машина да развие чувства и може ли да се превърне в човек.
Още една от много добрите екранизации по роман на Филип К. Дик. Тук Арнолд Шварценегер е обикновен гражданин на света от бъдещето с красива съпруга, спокоен живот и сигурна работа, която го отегчава до болка. В един момент решава да изпита новия начин за почивка - присаждане на спомени. Това ще отключи в него заспала самоличност на борец от съпротивата, което ще последва от шеметни бягства, много екшън и наистина интересна история.
Ако трябва да сме честни, "Гатака" в най-добрия случай може да бъде смятан за един от по-леките представители на киберпънк жанра. И въпреки явната липса на роботи, изкуствен интелект и т.н., това е едно от задължителните за гледане заглавия. Филмът представя един свят, в който генетиката е успяла да пребори болестите и да отстрани всички повреди. От един момент нататък бебетата се раждат чисти и неопетнени от генетични дефекти, а всички останали, родени преди това, могат да се надяват само на някаква мизерна работа. Итън Хоук обаче е един от тези генетично несъвършени хора, който няма да се примири с неуспеха и ще се опита да постигне детската си мечта - да лети в Космоса.
Дядото на всички филми от този жанр. Този филм от 1927 г. поставя основите на киберпънка в киното. Футуристичният град Метрополис е дом за едно утопично общество, в което богаташите живеят спокойно и щастливо. Под него обаче функционира още един цял град на бедност и машинария, който поддържа цялата утопия действаща.
Вярно, не е филм, а сериал. Въпреки това Westworld поставя много важни въпроси, на които човечеството трябва да си отговори, преди да създаде хуманоидните роботи и най-вече - можем ли да се държим хуманно с нещо, което не възприемаме като човек, а като нещо нисше. И могат ли изведнъж човекоподобните андроиди да решат, че вече не искат да са роби на хората.
