Това е филмът, за който Леонардо ди Каприо най-накрая взе заветния "Оскар". По тази причина доста зрители пренебрегнаха откровенията на актьора, че е ял суров черен дроб и отидоха на кино с големи очаквания. Е, немалка част от тях напуснаха или поне сериозно обмисляха да напуснат киносалона още в средата на филма.
Яденето на черен дроб е само малка част от премеждията на главния герой Хю Глас. Всичко това – разтеглено в над 150 минути екранно време, минус увлекателни диалози и гарнирано с доста кръв, човешка и животинска.
Режисьорът Дани Бойл иска да пресъздаде невероятната история на Арън Ралстън, който се оказва с ръка, затисната под скала в каньон в Юта. Ралстън прекарва 127 часа, а накрая, за да избяга, реже ръката си със захабено джобно ножче.
Звучи драматично и вълнуващо, но служители по кината споделят, че много зрители са припадали, повръщали или излизали от салона преди нещо такова да им се случи. Актьорът Джеймс Франко също защитава проекта като казва, че не е предвиден да бъде хорър и да плаши аудиторията. Нито това, нито шестте номинации за "Оскар" помагат в случая.
Какво можете да очаквате от режисьора на "Ной" с Ръсел Кроу и "Черният лебед", освен поредната мрачна и болезнена сатира на човешката природа и страсти? "майко!" е също толкова амбициозен проект на Аронофски, който не разочарова твърдите му фенове.
За другите обаче не сме особено сигурни. Накъсаният и объркан сюжет не допада на всеки, а с напредването на сюжета на моменти дори и най-внимателните зрители започват да се изнервят и да се чудят не е ли по-добре да гледат нещо по-простичко и разбираемо. Сцените на насилие и канибализъм допълват колебанията.
Кейт Уинслет, Хю Джакмън, Денис Куейд, Наоми Уотс, Ана Фарис и Крис Прат са само малка част от знаменитостите, които участват в този филм. Атрактивно преведеното заглавие и съзвездието холивудски актьори привлякоха немалко хора към салона, само за да може половината от тях да си тръгнат по средата.
Филмът е изпълнен с просташки шеги, които трудно могат да минат за хумор, а на места прерастват в истинска гавра с известните имена, навили се да се появят в проекта. Ако търсите сюжет и идея – такива липсват.
Едни казват, че това е блестящ шедьовър на европейското кино, но други са на мнение, че във филма има толкова брутализъм и насилие, че е негледаем. Дори гостите на най-известните европейски фестивали напускат прожекциите, а друга част прекарват цялото време свити на седалките си от ужас.
Има и още една причина филмът да е почти буквално болезнен за гледане. Режисьорът Гаспар Ное прибавя нискочестотен звук за фон, за да засили тревожността и паниката у зрителя. Звукът не може да бъде различен от останалата част на саундтрака, но ефектът му е ясен и осезаем.
"Цар лъв" е един от любимите филми на Disney на не едно и две поколения. Той е от времето, когато таргетът на компанията наистина са децата, а не техните по-големи братя и сестри в пубертета. Именно целевата аудитория на рисуваното филмче обаче остава истински поразена, а фоайетата се изпълват с плачещи деца, които не могат да преживеят смъртта на Муфаса.
Анимацията е трудна за гледане дори от някои от възрастните, но за децата им се оказва направо съкрушителна. Много от тях така и не се връщат да догледат филма.
Даже и опитни киномани и кинокритици са с противоречиви чувства за този филм. Робърт Земекис разказва за подвига на Филип Пети, който успява да премине по въже между Кулите-близнаци в Ню Йорк.
Земекис твърди, че е използвал най-модерните възможни технологии, за да придаде нужната дълбочина на кадрите, само че докато гледат, много зрители започват да изпитват замайване и гадене от усещането за височина. Както можете да се досетите, по-страхливите не издържат и напускат киното.
Ларс фон Триер е свикнал да изненадва публиката и затова е боготворен от мнозина. Тези, които го смятат за гений, бяха очаровани от "Нимфоманката" и от суровия поглед към човешката сексуалност. Немалък процент зрители бяха по-скоро погнусени и шокирани, но не в добрия смисъл на думата.
Те са на мнение, че сексът е твърде много и твърде натуралистичен, а актьорите е можело да бъдат една (или няколко) идея по-привлекателни и сексапилни. Именно такъв тип хора предпочетоха да напуснат киното, вместо да си задават поредица от въпроси без отговор.
Ако операторската работа и монтажа на филма предизвикат у вас позиви за повръщане – спокойно, не сте сами. Положението е толкова зле, че някои кина започват да слагат предупреждения по постерите на "Чудовищно". Междувременно немалка част от пуканките и безалкохолните се озовават по седалките... по една или друга причина. Подобен ефект има "Проклятието Блеър".
