Не е новина, че комерсиалното кино е съвсем закъсало откъм оригинални идеи. Но проявленията на тази болест стигат все по-далеч, като последният засегнат ще бъде класикът Федерико Фелини.
В началото на месеца стана ясно, че италианската кинокомпания AMBI Group е закупила от наследниците на знаменития режисьор правата за заснемане на римейк на филма му "Сладък живот" (La Dolce Vita).
Оказва се, че великата лента, излязла на екран през 1960 г., няколко пъти е била гласена за римейк, но семейството на Фелини е отклонявало досегашните оферти.
В специално съобщение продуцентът Андреа Йерволино от AMBI обеща осъвремененият вариант на филма да бъде „точно толкова комерсиален, емблематичен и достоен за награди, колкото и оригиналът".
Човек обаче няма как да не се запита: Защо? Нужна ли е наистина нова интерпретация и какво може да донесе тя на зрителите?
„Изобщо не е в това въпросът", обяснява редакторът на филмовия сайт Deadline.com Майк Флеминг. „Важното е, че името вече ни е познато, а това е половината от битката". Да, днес филмовите студиа се борят за разпознаваеми марки, защото от тях печелят по-лесно.
Така голямото кино разчита твърде много на установени марки и съответно бива окупирано от претоплени манджи и модернизирани интерпретации на отдавнашни сюжети (темата за адаптациите по комикси и юношески романи изобщо няма да подхващаме).
Римейк машината рядко ражда запомнящ се материал и носи предимно огорчения за феновете на оригинала, но очевидно никой не е в безопасност от нея, дори самият Фелини.
Щом и Марчело Рубини (героят на Марчело Мастрояни от „Сладък живот") ще бъде пренесен в XXI век, кой ли е следващият? „Гражданинът Кейн"? „Отнесени от вихъра"?
А какво ще кажете за римейк на римейка? Защо някой не възроди „Психо" на Гюс Ван Сант, изграден кадър по кадър по класиката на Хичкок?
„Не мога да си представя, че някой би направил римейк на „Кръстникът", казва Майк Флеминг. „Но ако преценят, че ще направят пари от него, значи е възможно да се случи".
„Кръстникът 3D" със Зак Ефрон и Робърт Патинсън как ви звучи?
