Актьорът Кристоф Валц години наред трупа опит и развива таланта си, преди да получи световно признание. Първо учи актьорско майсторство в родната си Виена, а още в края на 70-те години прекарва време в Ню Йорк, където изучава т.нар. method acting. И ако за други актьори са нужни десетина години, за да се сдобият с голяма роля, на Валц му отнема много повече. В продължение на 20 години той е най-вече телевизионен актьор (участвал е дори в епизод на "Комисар Рекс"). И тогава среща Куентин...
Всичко се преобръща с ролята в "Гадни копилета" (2009 г.) на Куентин Тарантино. Там Валц играе щандартенфюрер Ханс Ланда - есесовец, известен и като "Ловецът на евреи". Неговият персонаж е много интелигентен, прецизен, манипулативен, дружелюбен, когато се налага, но винаги някак заплашителен. Самият Тарантино казва, че Ланда е един от най-добрите, но и трудни за изиграване персонажи, които някога е писал. "Вярно е, че ако не бях намерил някой толкова добър, колкото Кристоф, може би нямаше да направя "Гадни копилета", посочва режисьорът.
Това едва ли е преувеличено. Тарантино разказва, че когато е започнал да търси актьори в Германия за ролята на нациста, нито един от кандидатите не е бил на 100 процента подходящ и не е успявал да улови поетичността на героя във всеки език, на който Ланда е трябвало да говори (английски, немски, френски, италиански). Режисьорът споделя, че е бил готов да се откаже от "Гадни копилета", да публикува сценария на филма и да се захване с нещо друго, ако не открие правилния актьор. "Денят, в който Кристоф дойде, влезе в стаята, седна и прочете две сцени, помня как си мислех: "Ще направим филм", разказва Тарантино.
Следващата колаборация между двамата е в уестърна "Джанго без окови" (2012 г.). Твърди се, че Тарантино пише ролята на ловеца на глави д-р Кинг Шулц специално за Валц. Дори кани актьора в дома си и му показва няколко страници от сценария, преди той да бъде завършен. Тук режисьорът и сценарист дава на Валц ролята на позитивен персонаж, който отхвърля расизма и помага на главния герой (Джанго - в ролята е Джейми Фокс). Актьорът се справя и с това предизвикателство и неговата роля е може би най-голямото качество на филма (освен ако не сте огромни фенове на Лео Ди Каприо).
Двете роли във филмите на Тарантино разкриват на света кой е Кристоф Валц и на какво е способен. Носят му и признание. За изпълненията си в "Гадни копилета" и "Джанго без окови" той два пъти печели награди "Оскар" за поддържаща роля, БАФТА и "Златен глобус". Това го прави и единственият актьор до момента, който е печелил "Оскар" за роля във филма на Тарантино. За играта си в "Гадни копилета" получава и наградата за най-добър актьор на фестивала в Кан и тази на Гилдията на актьорите в САЩ.
Макар все още да не е повтарял този успех (не всеки създава персонажи като тези на Тарантино все пак), благодарение на тези две роли можете да гледате Валц в още холивудски продукции. Има участия в "Зеления стършел", "Война за слонове" и "Касапница" на Роман Полански, всичките от 2011 г. В "Големи очи" на Тим Бъртън играе истинска личност - Уолтър Кийн, който се опитва да си припише авторството над творчеството на съпругата си. Ако ви се гледа нещо непретенциозно, можете да го видите и в "Легенда за Тарзан" (2016 г.) и "Алита: Боен ангел" (2019 г.). Тази година излезе и режисьорският му дебют - Georgetown, в който играе и главната роля.
Валц е перфектният злодей - дали заради това колко внимателно подбира думите си, дали заради смущаващото си присъствие. Не търси такива роли, а "най-добрите, до които може да се добере", но често се случва, че злодеите са по-интересни. Така в 24-ия филм за Джеймс Бонд - "Спектър", Валц влезе в кожата на Ернст Ставро Блофелд - един от най-популярните противници на агент 007. За съжаление, може би ограничен и от сценария, не успя да направи истински запомняща се роля. Има слухове, че ще го видим като Блофелд и в задаващия се 25-и филм за Бонд - No Time To Die, чиято премиера е предвидена за април 2020 г.
Валц ще работи отново с добре познати режисьори - Уес Андерсън и Уди Алън. През 2020 г. се очаква The French Dispatch на Андерсън - история за журналисти в измислен френски град през XX в. като в него Валц ще си партнира с наистина звезден състав - Бил Мъри, Франсис Макдормънд, Тимъти Шаламе, Джефри Райт, Бенисио Дел Торо, Уилям Дефо... Списъкът е дълъг, така че си отбележете името на филма. Комедията Rifkin's Festival на Уди Алън от своя страна все още няма премиерна дата. Естествено, най-много ни се иска да го видим в десетия и вероятно последен филм на Куентин Тарантино, когато и да стане той реалност.
Освен актьорството, той също така се занимава и с режисиране на опери, за което признава пред GQ, че е "изцяло егоистично" занимание. Обяснява, че за него музиката не е само за консумация. Самият той се дразни на "музикалното замърсяване" - когато музика непоносимо силно звучи отвсякъде и пречи на другите форми на комуникация. "Музиката е нещо, от което хората се нуждаят, за да оцелеят", твърди Валц.
Всичко това не е случайно. Валц произлиза от семейство на творчески натури - майка му и баща му се занимават с дизайн (на декори и дрехи), баба му по майчина линия е била актриса, прабабите и дядовците му също са работили в театъра. Единият му дядо е бил психолог и е възможно това също да е помогнало на Валц за начина, по който подхожда към ролите си. Киноиндустрията късно откри таланта му... но по-добре късно, отколкото никога, нали така?
