5 добри филма с разочароващ край

„Басейнът"

„Басейнът" е красив, подривен и тревожен френски воаяж до най-дълбоките и интимни места на женската и творческа психика. Последните минути до известна степен компрометират иначе уважителните усилия на режисьора Франсоа Озон...

...Шарлот Рамплинг играе елегантна британска авторка на криминални романи, която пътува до Южна Франция в търсене на изгубеното вдъхновение. Там тя среща млада и сексуално разгулна дама със силно еротично и заплашително излъчване. Разкошна роля на Людовин Сание. Писателката е едновременно привлечена и притеснена от момичето, а колкото повече познание трупа за нейния хаотичен и опасен свят, толкова по-тревожна картина изплува в съзнанието и.

Франсоа Озон се опитва да остави финалът донякъде отворен за интерпретация, но в крайна сметка лошият вкус се настанява с използването на преекспонирания трик, при който събитията от филма са представени като плод на въображението на централния персонаж.

„Диваци“

„Диваци“ бе свиреп, стилен и брутален опит за завръщане на Оливър Стоун в лигата на големите майстори, но неубедителният финал на филма в крайна сметка разваля всичко. Тази история за тройка млади плажни играчи в бизнеса с канабис, които се изправят срещу чудовищната същност на мексиканските картели, е разполовена в качествено отношение...

...От една страна имаме страхотни изпълнения на Бенисио Дел Торо в ролята психопата Ладо и Джон Траволта като мазен представител на държавната корупция. От друга страна са идеализираните и безинтересни образи на младежите.

Дори и така „Диваци" щеше да проработи ако не беше обидно слабата кулминация, разведена с литературния първоизточник. Логичният край на историята е показан само като фалшива версия и след един от онези досадни моменти с „превъртане" на събитията се стига до друг, не толкова мрачен край.

„Тренировъчен ден"

Най-добрият филм на Антоан Фукуа е почти перфектен пример за подривна градска криминална драма, в която централен персонаж е аморален алфа-мъжкар с мрачен чар и излъчване на победител. Дензъл Уошингтън прави чудеса с тази роля и превръща образа на корумпирано ченге от Ел Ей в драматичен архетип. Той е алчен, хитър и егоцентричен. Възходът му е предпоставка за неизбежното падение. Образът е шекспиров по своя размах и ефект върху публиката...

...Но финалът на „Тренировъчен ден“ е откровено разочарование. Справедливостта идва прекалено нелепо и нескопосано. Тържеството на доброто над злото не е изведено особено талантливо и оставя усещането за пришита кръпка, за епизод от друг филм. Антигероят на Уошингтън заслужаваше по-качествен край.

„Война на световете"

Научно-фантастичният филм-катастрофа на Спилбърг функционира като солидна екранизация по жанровата класика на Хърбърт Уелс „Война на световете" почти до финала. Началото е най-силният сегмент от епоса за нашествие на извънземни и показва съспенс, разруха и паника в най-добрите спилбъргови традиции...

...„Война на световете" е каталог на визуално впечатляващи, великолепни и внушителни сцени. Специалните ефекти са използвани по изключително въздействащ начин, а мрачната апокалиптична атмосфера засилва и насища зрителското преживяване.

„Всичко е чук", казано на жаргон, до момента, в който не стане време за патетична хепиенд развръзка с любимия на Спилбърг „семеен момент".

"Черният рицар“

Вторият филм от трилогията на Кристофър Нолан за Батман вече се смята за един от най-великите шедьоври на комерсиалното кино за последните две десетилетия и със сигурност е сред най-влиятелните заглавия на новия век. Филмът преформатира комиксовата естетика на персонажа и историята, представяйки Батман и Готъм като елементи от реалистична градска драма ала „Жега“.

...Това е постигнато с променлив успех, а „Черният рицар" редува силни моменти с предвидими и стерилни сцени. Но образът на Жокера - енигматичен нихилист, изигран гениално от Хийт Леджър - е голямото, могъщо оръжие на Нолан.

Персонажът е велик и извежда целия филм на друго ниво до момента на финалната конфронтация на Жокера с Батман. Краят на този толкова завладяващ образ е евтин и недостоен на фона на показаното преди това, а моралните послания, пришити към третото действие, са плоски и разочароващи.

Финалното действие на един филм често се разглежда като най-решителния момент, в който авторите подпечатват и засилват доброто или лошото впечатление, което са постигнали до този момент. Заключителните минути са изключително важни за повествованието, персонажите и посланието на произведението.

Един извънредно добър финал е способен да изкупи греховете на посредствен иначе филм. От друга страна калпавият край жигосва жестоко потенциално расови кино упражнения.

Предлагаме ви пет примера за солидни филми, които са развалени и компрометирани от своите последни минути.

Вижте галерията