Внимание! Текстът съдържа спойлери за Сезон 1 на "История на прислужницата". Ако не сте го гледали, четете надолу на собствен риск...
Този свят не е черно-бял, там преобладават зеленото и червеното. В тюркоазено зелено жените са богати, с перфектни прически и маникюр и каменни изражения. На пръв поглед имат всичко, но зелените рокли и мантии, съчетани със сериозните им лица, издават какво нямат.
Срещу тях, образно и буквално, са жени със сведени в земята очи и бели "крила", които крият лицата им от любопитни погледи. Те се ръководят от простички правила - "Носи червената рокля. Носи "крилата". Затваряй си устата. Бъди добро момиче. Легни и си разтвори краката. Да, госпожо".
Но червените им дрехи показват, че имат нещо много ценно и вече изключително рядко срещано в тяхната реалност - утроба, която може да зачене и износи дете.
Вторият сезон на "Историята на прислужницата" противопоставя двата цвята и двата фронта още по-силно от първия, но и по нови начини. Цветовете са два, но нюансите са много повече (да не се бърка с едни други "Нюанси"!).
Първият епизод започва буквално от края на предходната серия, ретроспекцията е съвсем кратка, колкото да припомни най-важното. Още в първите 10 минути зрителят претърпява силен "шамар", който го кара да седи на ръба на дивана и не го "пуска" до края на епизод 2 (затова - по-надолу).
Атмосферата е още по-мрачна и става ясно, че определено ще има повече сълзи, кръв и насилие. Няма да ви бъде спестено нищо, макар че физическите изпитания са една много малка частица от мъчителната реалност на измисления и антиутопичен Гилаед.
В центъра на всичко отново е Джун Осборн, която системата така и не успя да превърне в Офред - принадлежност на влиятелното семейство Фред, поредната бездетна двойка, която заедно със свои себеподобни стои в дъното на революцията, преобърнала всичко.
Вместо да я направи слаба и зависима от покровителите си, бременността на Джун се оказва опасно и подмолно оръжие, което тя не се колебае да използва, за да се спаси и за да си "платят копелетата".
Без да издаваме излишно много, ще кажем, че е удоволствие да гледаш как и семейство Фред, и системата на Гилаед едновременно желаят отчаяно това бебе, но и искат майка му елиминирана от уравнението.
В началото на сезон две виждаме още повече спомени на Джун от миналото, в което е била щастлива със съпруга си и детето си. Заедно с това ставаме свидетели на ретроспекция на съдбата на още една от героините - Емили, която в първия сезон претърпя отстраняване на клитора - "женско обрязване", причинено заради хомосексуалната й ориентация.
Полека-лека се разкрива още по-мащабен и съответно още по-плашещ пейзаж на това в какво се е превърнало някогашното свободно общество и каква е новата йерархия. Вече не гледаме само към идиличните къщи на командирите и подредените градини пред тях.
Разбираме също така, че никой не е застрахован и не е в безопасност от сурово наказание, дори и съпругите в тюркоазени мантии.
Картината започва да обхваща още начини "прислужниците" да бъдат измъчвани - психически и физически, показва какво точно са ужасяващите и смъртоносни Колонии, където са изпратени "нежените" - тези, които нито съпруги, нито прислужници, нито Марта.
Участието на писателката на романа "Историята на прислужницата" Маргарет Атууд определено си личи. Има сцени, които можем да се закълнем, че са написани от нея и от никой друг.
Hulu и HBO предприеха необичаен ход и пуснаха наведнъж два епизода от новия сезон, достъпни и в HBO Go България. Две по 50 минути са достатъчни, за да привлекат обратно феновете на сериала, но ако не сте гледали сезон едно - шансът да разберете сюжета и да ви допадне клони към нула.
Поредицата търпи и критика, че е твърде мрачна, гледа се трудно и бавно и понякога дори и една серия не може да бъде видяна на един дъх.
Да, ако сте фенове на приключенията на Кари Брадшоу с розовите коктейли, това най-вероятно не е сериалът за вас.
Но ако ви се гледа сериозна поредица, която ви кара да се замислите и за която имаме лошото чувство, че може да се сбъдне - попаднали сте на точното място.
