Първият филм от поредицата, макар да има най-яркия кастинг, е и най-постен откъм осъществяване на първоначалната идея. Един ден в годината, в продължение на 12 часа в САЩ всяко престъпление е позволено от закона - специфична форма на пречистване на обществото от собствените му демони, но също така и от бедните, бездомниците и досадните съседи. Вместо да използва максимално актьорския потенциал на Итън Хоук и Лина Хийди, разгръщайки този странен и ужасен свят, режисьорът Джеймс Демонако залага на просто поредния ужас, в който група злодеи се опитват да проникнат в къщата на невинно семейство. С прилежащото към жанра количество кървища и убийства. На практика целият творчески потенциял на филма се съсредоточава именно в различните и пъстри начини да бъде отнет човешки живот на екран.
Нийл Бломкамп определено е човек с много и то добри идеи. Още от Sector 9 и Elysium той доказва, че не му липсват творческа мисъл и интересни истории. Сюжетът на филма представя Йоханесбург, Южна Африка в близкото бъдеще. Там престъпността драстично е намаляла, след като местната полиция поръчва специални роботи "скаути". Техният създател обаче експериментира със създаването на изкуствен интелект, който освен всичко друго да има и емоции. И тъй като му е забранено да прави тестовете си върху роботите на полицията, той ги извършва върху един от онези, останали за скрап.
Именно той обаче бива отвлечен от банда престъпници и малко по малко започва да се превръща в един от тях с всичките забавни моменти. Изпълнението на тази интересна идея обаче е откровено слабо. Повечето герои освен самия Чапи (роботът) са плоски и зле изградени, диалогът е слаб, което кара цялата история да изглежда незавършено.
The Happening
На режисьора и сценарист М. Найт Шаямалан не може да му бъде отречено, че има вкус към хорор историите. Уви, същото не може да се каже за качеството на филмите, които прави. The Happening е катастрофичен трилър, който разказва за семейство, бяга от необяснимо събитие, каращо хората да се побъркват.
Основната идея за реакцията на самата планета срещу самоунищожителното поведение на хората е интересна и заслужава внимание, но определено не и през играта на Марк Уолбърк, който е в главната роля. Опитът на Шаямалан да внесе чувство на съспенс в стила на Хичкок също не се получава съвсем, а твърде сантименталните моменти в сюжетната линия по-скоро пречат да се възприеме цялостното усещане на филма, вместо да го допълват. И да, отново - Марк Уолбърк в главната роля, опитващ се да пресъздаде емоции.
Идеята, че хората използват само около 1/10 от капацитета на мозъка си, не е нова, но е все така примамлива и караща човек да си задава въпроси. Затова и към Lucy (особено като прибавим факта, че в главната роля играе Скарлет Йохансон). Там нейната героиня е млада студентка по история, която е принудена от мафията да се превърне в "муле" за нов, изключително ценен наркотик. При схватка с тях обаче торбичката с веществото се къса, изпускайки съдържанието в кръвта на момичето. А действието му е да отключи всички 100% от капацитет на мозъка й. И тя тръгва на отмъщение.
Общо взето идеята повтаря Limitless с Брадли Купър, но известни промени, нанесени от Люк Бесон. И проблемът, освен слабия екшън и като цяло зле навързната история, е, че този филм вече сме го гледали, но малко по-различен.
Интересното е, че основната идея на Transcendence до голяма степен повтаря романа на Любен Дилов-баща "Да избереш себе си". Вероятно не става въпрос за плагиатство, но основния момент зад двете произведения е интересен. Гениален професор в областта на изкуствения интелект е смъртно болен. Неговият ум и личност обаче биват записани, още докато е жив, и вкарани в самия изкуствен интелект.
Оттам нататък обаче става ясно, че личност без тяло може да бъде нещо доста опасно. Резултатът обаче е по-скоро посредствен като изпълнение. Интересните идеи са примесени с купища излишен пълнеж, а в сценария липсва моментът с някои логически връзки между отделните събития. Самите герои стоят плоски и без особена дълбочина в характерите си. Въобще - можеше и по-добре, доста по-добре.
На фона на толкова много супергерои в съвременното кино Hancock би могъл да бъде много повече от това, което е. Главният герой е алкохолизиран и обезверен супергерой с невероятни сили. Той спи по пейки, псува лошо и понякога нанася на града си повече щети от самите престъпници. В един момент обаче той спасява PR експерта Рей Ембри, който, на свой ред, решава да промени Ханкок към добро и да му създаде положителен имидж.
Самият филм обаче така и не може да прецени съвсем дали е комедия, или е драма, което отнема от въздействието и на двете. Допълнително с това сценарият е излишно натоварен с множество обрати, част от които са абсолютно ненужни.
Представете си един свят, в който времето е пари - но наистина. Всеки един човек знае колко време му остава и може да търгува това време като валута, прехвърляки секунди, минути, часове и дни. И съответно бедните са особено ощетени, буквално умирайки заради съществуващата система.
Но дотук с интересната идея. Тя е примесена със забранена романтична история, несправедливо обвинение в убийство, много типично екшън преследвания и скучна актьорска игра. Историята се съсредоточава не толкова върху света, колкото върху типичната екшън история за влюбена двойка, бягаща от закона, с елементи на Робин Худ.
Историите за изключително умни момчета, които живеят сами с майките си и по-малките си и далеч не толкова умни братя, са от затрогващия тип. Особено когато има и красиво съседско момиче, което е малтретирано от зъл, но уважаван пастрок.
Концепцията е интересна, макар и не за всеки вкус, актьорският състав също е на ниво, но самата история е толкова усложнена, че започва да стои изкуствено. А силата на подобен тип филми е именно в способността им да те накарат да повярваш в доброто. Изгуби ли се това, целият филм губи смисъл.
В един свят от близкото бъдеще всяко дете, навлизащо в пубертета си, минава през тест, който да определи на "каква честота вибрира то" спрямо късмета. Едни са късметлии по рождение, а за други издънките са далеч по-обичайни. но всеки с късмета си - буквално.
Имаш един късмет и си го носиш до живот. Историята се фокусира върху момиче и момче и техните отношения през годините. Момичето е с изключително високи вибрации и безумен късмет, което постига всичко с лекота, но това й пречи да изпитва емоции. При момчето нещата стоят точно обратното - ако нещо лошо ще се случва, с него ще е. Допълнително с това, когато двамата стоят близо един до друг за повече време, нещо неприятно се случва за момчето. А големият проблем е, че то е влюбено в момичето.
Още по-големият проблем обаче е лошото изпълнение на идеята. Слаба актьорска игра, неясно предадена и дори объркваща на моменти история и още редица други фактори, които ти оставят онова неприятно усещане, че си изгубил изхабил 2 часа от живота си по не особено смислен начин.
