Антиутопията на Уашовски събира в своите малко над два часа толкова много идеи, че ще е трудно всички те да бъдат изброени. Главният герой е V, просто V – мъж с маска на Гай Фокс, чиято цел е да събори тираничната власт и да раздаде справедливост.
Огромна част от мотивите във филма идват директно от Оруел – правителство, което нарочно избива народа си; постоянно следене и контрол над гражданите; висшият ешелон на властта и приближените й, които винаги са "по-равни". Заслужава си гледането дори и само заради поредицата от култови реплики, изречени от V, сред които и че "хората не трябва да се страхуват от правителствата си...".
В Equilibrium действието ни пренася в далечно или не толкова бъдеще, в което човечеството някак си е успяло да оцелее след трета световна война. Научили своите поуки, хората решават, че няма да преживеят още един мащабен конфликт и че най-опасното за тях са именно техните чувства.
По тази причина всеки жител на измислената Либрия е принуден да се инжектира с Прозиум – медикамент, който потиска емоциите. Произведенията на изкуството, които могат да предизвикат чувства, биват унищожавани – идея, идваща от Бредбъри и "451 градуса по Фаренхайт". Освен това получавате и забележителната игра на Крисчън Бейл и наистина добрата операторска работа.
Изненадващо за някои и не чак толкова учудващо за киноманите, но романът на Оруел има великолепна екранизация, която иронично е от 1984-а година. Филмът пресъздава изключително точно както сюжета, така и атмосферата на романа, без да изпуска най-важните моменти от книгата. В ролята на Уинстън е Джон Хърт, който във "В като Вендета" играе тотално противоположен образ – този на тираничният Адам Сатлър. "1984" няма да разочарова почти никого от верните фенове на романа.
Много от антиутопиите ужасяват с образите си на жестокия Голям брат, който е безкомпромисен към народа си. Но в Gattaca изглежда хората сами и доброволно са стигнали до бъдеще, в което генната модификация е достигнала съвсем различни измерения, а всяко родено по "старомодния начин" дете се смята за инвалид.
Дали джакпотът от генетичната рулетка е достатъчен за щастлив живот и докъде могат да стигнат амбициите да стигнеш звездите (буквално) – ще разберете от филма с Итън Хоук, Джъд Лоу и Ума Търман. След него ще гледате малко по-различно на всеки паднал от главата ви косъм, убедени сме.
Филмът е по романите на Сюзан Колинс и въпреки няколко сериозни пропуска следва книгите доста внимателно. Древногръцкият мит за Лабиринта на Минтоавъра се пренася в държавата Панем, намираща се на територията на някогашните Съединени щати.
Всички 12 окръга на Панем са принудени всяка година да изпращат на арената по две деца, които да се бият с останалите до смърт. Победителят може да бъде само един. Игрите са за назидание на окръзите, които отдавна са се отказали от идеята да се бунтуват, както и за забавление на богатите. Всичко е кръв и зрелища, докато не се появява Катнис Евърдийн, Огненото момиче...
На пръв поглед замислен като комедия, Idiocracy все повече се превръща в песимистичен поглед към не много далечното бъдеще. Америка от бъдещето е станала държава, в която тестът за интелигентност е да налучкаш кое е квадрат и кое – триъгълник, а растенията се поливат с газирано безалкохолно. В момента филмът е известен и с призива от мемета "Това е измислица, а не упътване!".
Това, от което Стенли Кубрик разбира изключително добре, са човешката психология, страсти и влечения, независимо колко садистични са те. Малкъм Макдауъл е младият Алекс – водач на жестока банда, която си пада особено много по насилието, грабежите и убийствата. Всичко това се променя, след като му е приложена терапия, с която бива изложен на кошмарни картини с цел да бъде "излекуван". Предупреждаваме, че "Портокал с часовников механизъм" е труден за гледане, но е сред задължителните филми, които феновете на антиутопиите трябва да видят.
The Matrix промени изцяло начина, по който се правят фантастични филми в Холивуд, но освен това накара мнозина да се запитат за смисъла и истинността на съвременния живот. Дали всъщност не живеем в една огромна компютърна симулация? Доста от подобните на "Матрицата" филми не успяха да издържат изпитанието на времето, но тази антиутопия звучи стряскащо актуална и до днес. Особено ако се опитате да забравите втората и третата й част, където религиозните препратки и спецефектите дойдоха в повече.
In Time може и да не е най-големия дистопичен шедьовър, но със сигурност си заслужава да му отделите внимание. Филмът разказва за бъдеще, в което хората спират да остаряват на 25-годишна възраст, което гарантира, че почти всички, които ще видите в тези два часа, са млади и красиви.
Уловката? Забравете за парите – тук най-голямата валута е времето. Бедните разполагат с броени дни, богатите – с векове. Идеята е достатъчно интересна, представена е достатъчно стегнато, а Джъстин Тимбърлейк в главната роля се справя доста добре.
Филмът на Ридли Скот от 1982-а е истинска класика що се отнася до антиутопии. През годините Blade Runner се е превърнал в истински поп-културен феномен. Харисън Форд е Рик Декард – бивш ловец на хуманоиди, който трябва още веднъж да се заеме с преследването им.
Оттам следват редица въпроси за това могат ли андроидите наистина да обичат, ще ни превземе ли изкуственият интелект, докъде е добре да се разпростира капитализмът над хуманизма. Освен това с времето чарът на филма не избледнява и никога не е късно да си го припомните или да му дадете шанс.
Equals също разглежда бъдещето като свят, лишен от човешки емоции като приятелство, симпатия и любов. Двама млади обаче се влюбват един в друг, тъй като чувствата им се пораждат от мистериозна болест.
Кристен Стюарт прави наистина добра роля, отчасти защото безизразното лице й отива, отчасти и заради умелата режисура на Дрейк Доремус. Мисленето върху идеята на филма няма да ви коства няколко безсънни нощи и дни, но "Equals" се гледа на един дъх, красиво заснет е и ще ви покаже Стюарт в една различна и нетипична светлина.
