Да си припомним 5 от неговите шедьовъра в галерията
Преди „Къстникът", както Джеймс Каан, така и Роберт Дювал участват във филма на Копола "Дъждовни хора". Това е екпериментален опус с култов статус в стила на екзистенциализма. Според някои критици, "Дъждовни хора" е и един от най-ранните феминистки филми, понеже показва желанието на една жена (в ролята на Натали е актрисата Шърли Найт) да се откъсне от мъжа си и да придобие своя собствена самоличност.
Сюжетът разказва за бременна домакиня, която избягва от мъжа си и започва да скита из САЩ в търсене на себе си. Тя попада на непознат мъж със странното име Килър (Каан) и на самотен пътен полицай (Дювал). Това е странен, дори хипнотичен ранен опит на Копола, който е силно провокативен и некомерсиален. Интересен факт е, че младият Джордж Лукас участва като асистент-режисьор в "Дъждовни хора".
Този филм съдържа прекалено много сцени, които вече са се превърнали в класика. Той има и две продължения, но първата част заслужава oсобено сериозно внимание, тъй като е истински пробив в киното - като сценарии, режисура и задаване на жанр.
Филмът ни запознава със семейство Корлеоне, Нюйоркска гангстерска династия, оглавявана от дон Вито (Марлон Брандо). Младият Ал Пачино прави невероятна роля като сина на Вито - Майкъл. От добър той става лош, от военнослужещ, се превръща в кръстник - и всичко това през безкрайно много перипетии.
Визуалният език на филма също е поразяващ - особено невероятната сцена с кръщението в края. Първа част на сагата получава "Оскар" за най-добър филм, за най-добър актьор и за най-добър адаптиран сценарии ("Кръстникът" е по книгата на Марио Пузо). Със сигурност това е и един от най-влиятелните филми на всички времена.
Повече от 40 години след заснемането си, "Разговорът" продължава да държи зрителския интерес. Това е брилятно изигран трилър с участието на Джейн Хекман в ролята на Хари Коул - агент под прикритие, който случайно попада на заговор за убийство. Разкритието му го оставя без избор.
Интересното е, че филмът печели "Златна палма" в Кан, както и три номинации за "Оскар" - едната от които - за "Най-добър филм" - е издигната успоредно с втория филм на Копола от сагата "Кръстникът", който излиза същата година - и печели наградата.
Копола определено е в центъра на вниманието през далечната 1974-та. Освен с "Разговорът", той получава вниманието на критиката и с дългоочакваното продължение на "Кръстникът". Втората част на мафиотската сага отбелязва значителен комерсиален успех и е харесана много от критиката.
Според мнозина, втората част е дори още по-смело заснета от първата. Особено възторжено е посрещнато представянето на паралелните драми на героя на Пачино - Майкъл и на баща му - дон Вито, изигран от Робърт де Ниро. Филмът има амбиционзна и определено въздействаща структура, която разглежда цикличността в живота.
Блестящата работа на Копола е оценена с "Оскар"за най-добър филм и за най-добър режисьор.
Вторият филм на Копола, който е отличен на фестивала в Кан е "Апокалипсис сега". Ужасните снимки на филма, свързани първоначално с епичен избор на екип и невероятните претенции на Марлон Брандо, превръщат Копола в призрак - той сваля 40 кг. Докато снима епичната лента за Виетнамската война, той постоянно заплашва със самоубийство. Налага му се и да вади няколко милиона от собствените си сметки, за да финансира начинанието.
Като капак акторът Мартин Шийн бива повален от сърдечен удар в края на снимките, заради изтощителната работа. Отгоре на всичко, тайфун унищожава голяма част от екипировката, а само монтажът на лентата отнема близо 3 години. И все пак резултатът е прекрасен: Виетанската война е предадена по човешки и трагичен начин, а "Апокалипсис сега" се превръща в класически американски военен филм.
