Един пример за такава импровизация е сцената, в която Жокера, заключен в килия, саркастично и заплашително ръкопляска на Гордън за повишението му. Аплодирането не е било по сценарий, но Нолан го харесва толкова много, че го оставя във филма
Дневникът е съдържал и някои текстове, писани от перспективата на Жокера, включително и включили списъци на неща, които смята за забавни - хора, болни от СПИН и гении, страдащи от мозъчни увреждания...