Не е възможно да се сетите за този филм и в ума ви да не изникне образът на Антон Чигур: престъпникът-въплъщение на злото. Хавиер Бардем влиза толкова умело в ролята на социопата Чигур, нает да възстанови парите на наркобарон, че е трудно след това да му повярваме, че се влюбва в Джулия Робъртс на остров Бали в "Яж, моли се и обичай". Филмът е дело на братя Коен и освен Бардем в него участват Томи Лий Джоунс (като шерифът, което се опитва да разреши случая с убийствата, извършени от Чигур) и Джош Бролин като онзи, който се натъква на резултата от една престрелка между наркотрафиканти. Книгата е страхотна, филмът е страхотен, всичко е точно.
"Тези прекрасни коне" разказва за живота на момче от Тексас, което тръгва да търси пътя си и се натъква на красиво момиче в каубойско ранчо. Пламва любов и всичко е красиво, но в книгата на Маккарти няма нищо сладникаво. Майсторски описания на природата и космоса отнемат от захарта на любовната история и я правят сурова, истинска и интригуваща. Едноименният филм, режисиран от Били Боб Торнтън, обаче е леко "чийзи", макар че определено става за гледане, най-малкото заради младите Мат Деймън и Пенелопе Крус, които претворяват разкошната химия помежду си на екран. И заради наистина прекрасните коне, които участват.
"Дете на Господ" ("Child of God") е третата книга на Маккарти и представлява ужасяващ портрет на серийния убиец Лестър. Животът на Лестър е отчаян опит за съществуване извън социалните норми и порядки, а персонажът, изигран във филмовата адаптация от Джими Порак, потъва все по-надълбоко в мрака. Филмът обаче някак не успява да достигне психологическата дълбочина на романа. Режисиран е от Джеймс Франко и е и с негово участие, но така и не се издига до нивото на книгата.
"Пътят" е може би най-емблематичният роман на Маккарти, или поне се бори за първото място с "Няма място за старите кучета". Пределно мрачен постапокалипсис, в който баща и син бродят по разрушените пътища на някогашния свят. Природата е мъртва, цивилизацията е мъртва. Хората са оскотели, а по пътя двамата герои срещат само подивели шайки канибали. Едноименният филм е режисиран от Джон Хилкоат и пресъздава чудесно безнадеждната атмосфера от книгата, в центъра на която свети пламъка на човещината: пламък, чиито носители са един баща и един син, тръгнали по пътя към смисъла, отвъд физическото оцеляване. Интересно е още, че Маккарти посвещава "Пътят" на сина си.
Филмът от 2011 г. е режисиран от Томи Лий Джоунс и е по едноименната пиеса на Маккарти. В центъра на сюжета са религиозен бивш затворник, който случайно спасява самоубиец, след което се потапя във философски разговор с него, опитвайки се да го разубеди да отнеме сам живота си. В ролите влизат Томи Лий Джоунс и Самюел Джексън. Цялото действие се развива в апартамента на бившия затворник и е наситено с много философия и много въпроси.
