3 часа и 22 минути за класиката на Франсис Форд Копола, която минава през нелеки препятствия, преди да стигне до киносалоните. Част от екипа, снимал първата част на “Кръстникът”, отказва да се включи в продължението, защото смята, че новата глава от криминалната сага ще ощети оригинала с Марлон Брандо в главната роля.
Притесненията се оказват неоправдани. “Кръстникът II” заслужено се нарежда сред легендарните заглавия в историята на киното. С 27 минути по-дълъг от първата част и с два паралелни сюжета филмът отново проследява съдбата на фамилия Корлеоне.
Едната верига от събития е събрана около Майкъл Корлеоне (Ал Пачино), вече поел “бизнеса” от баща си и изправен пред заплаха за сигурността на семейството си. Втората линия разказва за живота на Вито Корлеоне (Робърт де Ниро) от бягството му от Сицилия до организирането една от най-влиятелните мафиотски групи в Ню Йорк.
История на бързи обороти, сгъстена кулминация и орязани диалози? Опитайте се да убедите Питър Джаксън и компания, че това си заслужава. Култовата му трилогия “Властелинът на пръстените” не може да се побере до по-малко от два часа и половина, а короната по продължителност се държи от последната част “Властелинът на пръстените: Завръщането на краля”.
Цели 3 часа и 30 минути зрителите вървят по стъпките на хобитите Фродо Бегинс (Илайджа Ууд) и Самознай Майтапер (Шон Остин), които, водени от Ам-Гъл, се опитват да достигнат Мордор, за да унищожат единствения пръстен. А в същото време Арагорн (Виго Мортенсен) събира и повежда силите на доброто срещу армията на Саурон.
Съществуват филми, които няма как да не бъдат безобразно дълги, защото орязването им с търговска цел ги осакатява, а най-яркият пример за това е монументалният “Имало едно време в Америка” на Серджо Леоне. Първият му вариант е пуснат през 1983 г. в сбита концепция от 2 часа и 19 минути и е пълна бъркотия.
Нищо от величието на гангстерския шедьовър, представящ подземния свят в Ню Йорк, не може да се проследи, както трябва. И затова грешката е поправена година по-късно с екранизирането на пълната версия от 3 часа и 49 минути, в които публиката напълно се потапя в историята на младежите от еврейско гето, издигнали се посредством престъпления.
Мартин Скорсезе би собствените си рекорди с “Ирландецът”, проточващ се в 3 часа и 29 минути. По правило за режисьора гангстерските саги трябва да са дълги, напоени от диалози и сцени с постоянен съспенс. В този стил са “Бандите на Ню Йорк” - 2 часа и 47 минути и “Добри момчета” - 2 часа и 27 минути, като тези заглавия излизат във време, когато по неформално изискване филмите не трябваше да прехвърлят 2 часа, за да се прожектират и след 21 ч.
В “Ирландецът” обаче Скорсезе надскача нормите, разказвайки историята на Джими Хофа (Ал Пачино) - “изпарилия се” през 1975 г. американски лидер на труда през гледната точка на Франк Шийран (Робърт де Ниро). Маниерът на филма е силно литературен и оставя впечатлението, че четете книгата.
Докато някои съвременни фантастики и фентъзита могат да оправдаят необичайната си продължителност с разтегнатите сцени на битки и изобилието от герои, при “Списъкът на Шиндлер” на Стивън Спилбърг тежестта на дължината идва от зрелището на историческия фон.
На режисьора му трябват 3 часа и 15 минути, за да създаде точния исторически дух от Втората световна война и спасяването на 1200 евреи, така че да надгради това, което знаем от учебниците. Спилбърг използва минутите и за да опише максимално подробни портрети на тримата си герои: Оскар Шиндлер (Лиъм Нийсън), Амон Гьот (Ралф Файнс) и Ицхак Щерн (Бен Кингсли), така че да са и плътни характери, а не само имена, извадени от “Уикипедия”.
Има много причини “Магнолия” на Пол Томас Андерсън да не е заглавие за широката аудитория и епичната му дължина от 3 часа и 8 минути е една от тях. Сюжетът на филма обаче изисква време, тъй като побира цели 9 главни герой, сред които журналистка, сексист-проповедник, умиращ мъж, полицай, художник, застаряващ телевизионен водещ и дъщеря му.
Всички те живеят на една улица в Сан Фернандо и разказват спомените от живота си, опънати от самото начало до самия край.
Ако трябва да го сравняваме с романа на Стивън Кинг, публикуван в шест части, екранното време от 3 часа и 9 минути за адаптацията на “Зеленият път” под режисурата на Франк Дарабонт изглежда съвсем в реда на нещата. Отново, и в този филм-епопея емоционалните пластове изискват време.
Историята разказва за главния надзирател Пол Еджкомб (Том Ханкс) от затвора “Колд Маунтийн”, който приема нов осъден - Джо Кофи (Майкъл Дънкан) обвинен в садистичното убийство на две малки момиченца. Въпреки огромния му ръст и ужасяващото престъпление обаче Кофи изглежда като невинно дете, а не като закоравял бандит.
3 часа и 2 минути кокаиново препускане из златните години на фондовите борси, подплатени със секс, планина от пари и рекорд при ругатните. Да, това е “Вълкът от Уолстрийт” на Мартин Скорсезе с Леонардо ди Каприо в главната роля. Разточителността тук идва от сцени, които си заслужава да запомните като монолозите на Джордан Белфорт и култовото му дрогиране, след което трябва да пълзи, за да избяга от дома си.
3 часа и 7 минути, които могат да минат на един дъх и при това дъхът да се вижда, понеже “Омразната осморка” е заснет на фона на сибирски студ. В историята влизат няколко основни герои: опасна жена с избити зъби, ловец на глави, бъдещ шериф от семейство на кожодери, тъмнокож майор от Севера, капитан-расист от Юга и мексиканец-пианист, принудени да делят една хижа, чакайки снежната буря да отмине.
Това са фактите само за отскок, които режисьорът Куентин Тарантино пренася детайл по детайл, докато стигне до кулминацията, в която садизмът става забавен.
Като говорим за чудовищно дълги филми, не може да се пропусне и уестърн драмата на Кевин Костнър, която със своите 3 часа и 56 минути се равнява на епопея.
Базирана на едноименния роман от Майкъл Блейк, историята се разгръща около лейтенант Джон Дъмбър (Кевин Костнър), който по времето на Гражданската война в САЩ е изпратен да охранява границата на щата Дакота от индианското племе сиукси. За годините, в които е там, той преминава през предразсъдъци, сприятеляване с местните и влюбване, като всяка от тези сцени от живота му е отразена до най-дребната емоция.
