Идрис Елба е чудесен актьор, но е странно да го избереш за ролята на персонаж, вдъхновен от уестърните с Клинт Истууд. Точно това се случи с филма "Тъмната кула", също само вдъхновен (но не достатъчно) от едноименната поредица романи на Стивън Кинг. Роланд Дисчейн е последният стрелец, преследващ своя вечен враг - "мъжът в черно", и въоръжен с двата си револвера е способен да се справи с повечето предизвикателства в един сякаш постапокалиптичен свят. Този съвременен каубой по нищо не напомня на Елба, а това, че филмът се оказа зловещ провал, не помогна като аргумент в защита на кастинг решението.
Хей, дори Матю Макконъхи, който изигра Мъжът в черно във филма, с тексаския си акцент щеше да е по-приемлив Роланд.
Крисчън Бейл (англичанин) и Джоуел Еджъртън (австралиец) са особено убедителни като египтяни - в случая като Моисей и Рамзес II. Или поне така смята екипът на филма, вдъхновен от Библията. Режисьорът Ридли Скот тогава излезе с интересен аргумент: че ако не беше заложил на известни бели актьори, филмът никога е нямало да получи одобрение от студиото и да бъде направен.
"Не мога да направя филм с такъв бюджет, където трябва да разчитам на данъчни облекчения в Испания, и да кажа, че главният ми актьор ще е Мохамед еди-кой-си от еди-къде-си. Просто няма да ме финансират", искрено коментира тогава Скот. В крайна сметка филмът беше забранен в Египет и Обединените арабски емирства.
Години наред Мънипени, секретарка на шефа на агент 007, е играна от бели актриси. Същото важи и за агента от ЦРУ Феликс Лейтър, който често помага на британския си колега. За пръв път Феликс става тъмнокож в неофициалния "Никога не казвай никога" с Шон Конъри. А когато филмите за Бонд преминават през своеобразен рестарт през 2006 г. с "Казино Роял" с Даниъл Крейг в главната роля, промяната става постоянна и за ролята е избран Джефри Райт ("Западен свят"). Наоми Харис (на снимката) пък получи ролята на Мънипени в "Скайфол".
Игралната адаптация на легендарните японски анимета си навлече критики, след като за главната роля беше избрана Скарлет Йохансон. Не помогнаха и новините, че е имало тестове на визуални ефекти, които да дадат на бели актьори азиатски черти. По-интересното тук е друго - скандалът е по-голям в САЩ, докато в Япония решението е прието с разбиране. Режисьорът на оригинала също защити решението, но споровете около избора на Йохансон останаха.
Преди Marvel и Netflix да създадат страхотния сериал Daredevil, имаше и филмов опит за адаптация на комиксите за слепия адвокат Мат Мърдок, който нощем се бие с престъпници в квартала си. В главната роля беше Бен Афлек, а големият злодей - гангстерът Уилсън "Кингпин" Фиск, беше изпълнена от покойния вече Майкъл Кларк Дънкан ("Зеляният път"). Промяната идва от това, че в комиксовия оригинал Кингпин е с бяла кожа. Дънкан обаче има и подходящата физика, и глас за ролята. Все пак в сериала Daredevil за ролята беше избран бял актьор - Винсънт Д'Онофрио.
Комиксите за Тор са вдъхновени - както ясно личи - от скандинавската митология и смело черпят идеи от нея. И тук идва филмовата адаптация, режисирана от Кенет Брана, в която зоркия бог Хаймдал е изигран от тъмнокож актьор - отново Идрис Елба. И макар това първоначално да предизвика вдигнати вежди, впоследствие зрителите спряха да обръщат внимание на необичайното решение в останалите филми на Marvel.
Във фантастичния роман "Звездни рейнджъри" на Робърт Хайнлайн от 1959 г. главният герой носи името Хуан Рико и - забележете - е от филипински произход. Когато идва време за адаптацията на романа във филма на Пол Верховен Starship Troopers, за ролята е избран доста белият Каспър Ван Дийн. Но това нито е най-голямата промяна в сравнение с романа, нито най-лошата.
Пери Уайт е главният редактор на измисления вестник "Дейли Бюгъл", базиран в Метрополис - градът, в който оперира Супермен. Уайт е традиционно бял, но около кастинга за филма на Зак Снайдър "Мъж от стомана" (2013 г.) за ролята е избран тъмнокожият Лорънс Фишбърн (Морфей от "Матрицата"). В крайна сметка той е убедителен като суров, но и разбран, когато се налага, главен редактор.
Филмът за картоиграчи всъщност е базиран на книгата Bringing Down the House, разказваща истинската история на студенти от Масачузетския технологичен институт (MIT), които използват различни стратегии, за да печелят на блекджек по света. Къде е проблемът? Повечето главни лица в книгата са азиатци (е, математика...). Вместо да се съобразят с това, създателите на филма залагат на бели актьори.
