Миа Уолъс и Винс Вега в състезание за трофей от закусвалня е може би танцът, който се е запечатал в ума на всички фенове на Куентин Тарантино. Изпълнението е на Ума Търман и Джон Траволта, а хореографията - на самият Тарантино, който си представял Миа като танцуваща котка, а Вега - като крал на суинг дансинга. Песента е You Never Can Tell на Чък Бери.
Дори и без да сте гледали филма “Мръсни танци” със сигурност познавате изпълнението от финалната сцена, изиграно от Патрик Суейзи и Дженифър Грей. Хореографията, в която героите танцуват под звуците на I Have The Time Of My Life на Бил Медли и Дженифър Уорнс, е знакова за киното, особено в края на песента, когато Суейзи вдига героинята на Дженифър Грей във въздуха.
Макар и да не се води по рецептата на познатите боливудски филми, “Беднякът-милионер” има типичен завършен вид на продукция от Индия - многолюден и пъстър танц, фокусиран върху главните герой. И въпреки че движенията на актьорите не се отличават от останалата хореография в този стил, песента Jai Ho е доволно прилепчива, така че цялата сцена да се запомни.
Оксиженистка, която може да танцува, без да е учила професионално? Да, това рядко може да се види. Или по-точно може да се види само ако си пуснете “Флашданс”. Филмът, фокусиран повече върху качеството на музиката, отколкото на сценария или актьорската игра, остави запомнящи се парчета след себе си, свързващи се и до днес с духа на 80-те. Сред най-характерните обаче е What A Feeling на Айрин Кара, тъй като това е песента, под чийто съпровод героинята на Дженифър Бийлс във филма се явява на кастинг за професионален танцьор.
С песен и танцово изпълнение, които веднага изваждат щастието и добро настроение, комедията “Аз пея под дъжда” успя да си запази място в историята на киното, а носещият се между локвите Джийн Кели в такт с ритъма на песента “Аз пея под дъжда” се превърна в класически образ за големия екран.
“Лебедово езеро”, Чайковски и Натали Портман, която се опитва да овладее балетните движения на спектакъла до съвършенство, за да се превърне в определението за перфектна хореография - когато танцьорът се превръща в танц. Екранната метаморфоза е умопомрачителна и успява да представи всички вътрешни съмнения и сътресения на героинята на Портман от “Черен лебед”.
Хубав пример за това, че изкусната хореография не е задължителна, за да превърне една танцова сцена в емблематична за киното, е елементарният танц от “Гадни момичета”, който разчита на красивите актриси в оскъдни рокли, секси движения и познатата мелодия на Jingle Bell Rock.
Mambo в “Уестсайдска история” е откъсът от мюзикъла, който ще ви накара да забравите, че гледате история, интерпретираща трагедията “Ромео и Жулиета”. Хореографията е като визитна картичка за пристигналите в Америка пуерториканци и успява да пресъздаде настроението от кварталите с мигранти в Ню Йорк.
Говорейки за танци във филмите, няма как да не се върнем към техните основи, поставени от краля на рокендрола Елвис Пресли във филма Jailhouse Rock. Танцуващият Пресли на фона на затворническите килии е картинка, която всеки ще познае, дори и без да е гледал филма.
Мерилин Монро може и да не е била сред най-добрите актриси за своето време, нито сред най-добрите танцьорки, но без съмнение е умеела да изнася шоу и да привлича внимание. С широка усмивка, рокля по тялото и закачливи движения тя успя да превърне импровизираната хореография към песента Diamonds Are Girl's Best Friend от “Джентълмените предпочитат блондинки” в запомняща се сцена, която и до днес се пресъздава в десетки филми.
Един танц и една песен понякога стигат, за да изразят буря от емоции. Това правило важи в особено голяма сила, когато става въпрос за аржентинското танго и за песента “Роксан” от мюзикъла "Мулен руж”. Сцената успява да зарази с ревност и страст всеки пред екрана само за няколко минути
