Вдъхновен от гения на Диего Марадона, Наполи тъкмо бе спечелил първата титла в историята си през 1987-а и бе започнал новия сезон по впечатляващ начин с пет поредни победи. Наполи завърши на върха след първия полусезон, но Берлускони бе налял сериозни пари с привличането на Марко ван Бастен и Рууд Гулит, след като купи „росонерите“ през 1986-а и се бе доверил на Ариго Саки, който преди това не бе работил с елитен отбор.
Четири мача преди края на сезона разликата бе четири точки в полза на Наполи, но Милан победи Рома, докато „сините“ загубиха от Юве, след което се провалиха и срещу Верона, а „росонерите“ триумфираха в Дерби дела Мадонина. Всичко трябваше да се реши в директен сблъсък, който Милан спечели с 3:2. И въпреки че завършиха наравно в последните си два мача срещу Ювентус и Комо, Наполи загуби от Фиорентина и Сампдория, завършвайки на три точки зад шампиона Милан.
Южняците взеха само точка от последните пет кръга и подариха титлата на тима на Ариго Саки в един от най-великите обрати в битката за титлата в историята на Серия А.
Колапсът на всемогъщия Ювентус на Марчело Липи през 1998/99 означаваше, че Серия А ще има нов шампион. В началото на сезона това изглеждаше, че ще е Фиорентина, който завърши на върха след края на първия полусезон. Контузия на звездата Габриел Батистута и странна клауза в договора на заместника му – Едмундо, която му позволи да купонясва на карнавала в Рио, вместо да играе, занулиха шансовете на „виолетовите“.
Тогава на сцената излезе Лацио, който през февруари вече имаше седем точки аванс на първата позиция. Тимът на Свен Горан Ериксон бе в серия от 15 мача без загуба, 13 от които спечели, преди домакинството на Милан в 27-ия кръг. Равенството 0:0 не бе катастрофа, но след това „орлите“ загубиха дербито с Рома, преди да паднат и от Ювентус, който завърши осми в края на сезона.
Последваха три поредни победи, но титлата се изплъзна след равенство 1:1 срещу Фиорентина, което позволи на Милан да оглави класирането. Лацио спечели последния си мач, но „росонерите“ също го направиха и вдигнаха титлата след 2:1 над Перудца в последния ден.
След разочарованието дойде и голямата радост от историческия дубъл. Ювентус водеше с девет точки осем кръга преди края, но допусна загуба от шампиона Милан с 0:2, преди да бъде победен с 1:0 от бъдещия шампион Лацио на „Деле Алпи“. Тимът на Карло Анчелоти се възстанови с три поредни победи, но загуби с 0:2 от Верона, а разликата се стопи до само две точки.
И двата отбора спечелиха мачовете си от 34-тия кръг, когато дойде и един от най-скандалните завършеци на сезона в историята на Серия А. Лацио спечели с 3:0 на „Олимпико“ срещу Реджина, но по-интересното се случваше в Перуджа, където Ювентус гостуваше. Двубоят започна при перфектно време, но изведнъж на стадиона се изсипа порой, придружен с гръмотевична буря. Съдията Пиерлуиджи Колина забави началото на втората част с час, докато според някои двубоят е трябвало да бъде отменен и да се преиграе в друг ден.
В Рим всички очакваха новини от Перуджа, а Юве загуби с 0:1 след гол на защитника Алесандро Калори (защитник, името на когото започва с „К“, вкарва гол – да ви звучи познато? - б.а.). В крайна сметка, Лацио спечели титлата със само точка преднина пред „старата госпожа“.
Ювентус изгуби титлата в последния ден на 2000 г., но две години по-късно бе на страната на победителите. Тимът на Марчело Липи стартира с три поредни победи, но постепенно загуби форма и нямаше успех в шест поредни кръга, падайки до шестото място в класирането. Шампионите от Рома и Интер, воден от Ектор Купер, се възползваха и битката за титлата бе между тези три отбора.
Юве спечели четири поредни мача, но всичко бе в ръцете на Интер, който водеше с точка кръг преди края. Отборът на Купер трябваше да победи Лацио в Рим и титлата бе тяхна, като дори феновете на „Олимпико“ викаха за Интер – по-добър вариант от това Рома или Юве да станат шампиони.
С бързи голове на Давид Трезеге и Алесандро Дел Пиеро в първите 10 минути стана ясно, че Ювентус ще победи Удинезе, така че всички погледи бяха насочени към Рим. Кристиан Виери откри след 12 минути игра и въпреки че Карел Поборски изравни, Луиджи Ди Биаджо бързо върна аванса за Интер. Поборски обаче отново изравни преди почивката, а през второто полувреме „нерадзурите“ се сринаха и загубиха с 2:4.
Ювентус триумфира със Скудетото, а техничното прехвърлящо изпълнение на Антонио Касано срещу Торино означаваше, че Интер не само не спечели титлата, но и трябваше да се примири с финиширане на третото място.
Може и да не бе толкова драматично в самия край, но спечелването на титлата от Ювентус преди две години бе един от най-великите обрати. 10 кръга след началото на първенството „бианконерите“ бяха 11 точки зад върха. Юве бе спечелил само един от първите си шест мача, а в края на октомври загубиха и от Сасуоло.
С гол в 93-тата минута на Хуан Куадрадо в дербито срещу Торино обаче всичко се обърна. „Старата госпожа“ спечели 24 от оставащите си 25 мача, изравнявайки рекорда за пето поредно Скудето и изпреварвайки вдъхновения от Гонсало Игуаин Наполи с цели девет точки.
