Знае се със сигурност, че още като малък Гунди е бил чест зрител не само на мачовете на Левски, но и на тези на ЦСКА. Води го баща му Аспарух Рангелов, а Гунди се вдъхновява от играта на червения бомбардировач Гацо Панайотов. През 1960 г. като тийнейджър дебютира за Левски, а година след това е повикан да служи като войник в спортната рота на ЦСКА. Според запазените архиви, още преди клетвата не само набива крак на плаца, но и тренира с първия отбор на армейците. По онова време обаче конкуренцията в офанзивното звено на ЦСКА е направо убийствена. Там са Гацо Панайотов, Иван Колев, Димитър Якимов, Никола Цанев. На 1 ноември 1961 г. Аспарухов играе с екипа на военния отбор срещу съветските побратими от СКА (Ростов на Дон) в мач, който се явява прощален за капитана Манол Манолов - Симолията. Но след това Крум Милев преценява, че за младия футболист няма място в отбора му. Така Гунди отива в другия военен тим Ботев (Пд), а след това се прибира обратно в Левски. Остава само да гадаем какво щеше да се случи, ако беше останал в ЦСКА...
Навремето големите футболисти рядко изпъкваха извън ЦСКА и Левски. Но играта на Христо Бонев от Локомотив (Пд) събираше внушителна публика. Само живелият в онези блажени години на соца може да свидетелства какъв огромен успех имаха головете му срещу ЦСКА, Левски и Ботев, както и онези за националния отбор на България. Когато на Бонев му идва време да ходи в казарма, съвсем естествено го взимат в ЦСКА. Изиграва шест мача с червения екип през есента на 1967 г., и прави страхотен тандем с Димитър Якимов. Вкарва пет гола, от които три във вратата на Ботев (Враца). Записва участие и във вечното дерби, като при равенството 1:1 насмалко да вкара победен гол за армейците, за да го „запомнят с добро“. В крайна сметка след застъпничеството на пловдивските големци от партийния комитет се прибира в Локомотив (Пд). През 1971 г. е на крачка от преминаване в Левски под давление на вътрешния министър Ангел Солаков, но смъртта на Гунди и Котков и последвалото отстраняване на Солаков от власт блокират трансфера.
В началото на 1993 г. синята легенда Божидар Искренов – Гибона сбъдва най-големите кошмари на левскарите и облича екипа на ЦСКА. Това става, след като тогавашният шеф на Левски Томас Лафчис отказва да ангажира Искренов след завръщането му от Швейцария. „Радостта на народа“, както го определят запалянковците, играе известно време в Ботев (Пд), но в крайна сметка една сутрин президентът на ЦСКА Валентин Михов го докарва на „Армията“ с луксозен ролс-ройс. Там посрещат виртуозния нападател с голям надпис „Ицо, Гиби, ЦСКА“. Левскарите вият от ярост, а лидерът на сините привърженици – кинорежисьорът Рихард Езра, публикува статия със заглавие „Заради Искренов няма да избухне трета световна война“. Престоят на Гибона в ЦСКА обаче е пълен провал, а в края на годината го гонят след сбиване със съотборник.
Първият случай, когато футболист минава от Левски при военните. Цането е на 19 години, когато треньорите на Левски Георги Пачеджиев и Кръстю Чакъров го взимат в състава, където са още Димитър Йорданов – Кукуша, Христо Илиев – Патрата и младият Георги Соколов. Под предлог, че трябва да ходи в казармата, наставникът на ЦСКА Крум Милев успява през 1959 г. да го издърпа в своя тим. След уволнението си по собствено желание Цанев остава при армейците въпреки настояванията от Левски да се върне. На 8 септември 1965 г. вкарва прочутия си гол във финала за купата срещу Левски (3:2), за който Георги Соколов признава: „Цанев ни лъга за едно кафе време“, когато разиграва цялата отбрана в синьо. „По едно време забелязах, че и Гунди като мен седи с ръка на кръста и гледа как Кольо мародерства отбраната ни. Не само ние двамата наблюдавахме сеира. Всички халфове и нападатели на двата отбора правеха същото – зяпаха как защитниците и вратарят ни лазеха след Никола...“, добавя Соколов. В турнира за КЕШ Цането вкарва седем гола с екипа на ЦСКА, в това число срещу Интер и Ювентус.
На 5 юли 1990 г. ЦСКА представя новото си попълнение – халфът от Етър Красимир Балъков. Вече утвърдено име в „А“ група, футболистът от Велико Търново е пръв в списъка за селекция на треньора Димитър Пенев. Първоначално шефовете на Етър одобряват тихомълком трансфера, но след това запалянковците на стадион „Ивайло“ се вдигат на бунт. Нещо повече – враждуващите политически партии в старопрестолния град сключват безпрецедентна коалиция за връщане на Балъков в Етър. На митинг в града най-официално е отправена заплаха, че ще бъде организирана блокада на София. Стреснати, шефовете на ЦСКА връщат футболиста обратно на родния му отбор.
Ако Христо Бонев е царят на пловдивското дерби, Йордан Кичеков е неговият трубадур според футболните хроникьори под Тепетата. В началото на 70-те години хасковлията първо носи екипа на Ботев, а след това забягва в другия градски отбор Локомотив. В историята на голямата битка между двата пловдивски гранда 1973 г. остава като „Годината на Кичеков“. През пролетта Кичека, както го наричат запалянковците, вкарва в последните минути гола за победата на Ботев с 1:0. През лятото на същата година нападателят преминава в Локомотив (Пд) срещу един апартамент, въпреки намръщените физиономии на запалянковците, които още не могат да му простят за пролетното поражение. На 8 септември Кичека им се реваншира, като забива хеттрик при историческата победа за Локомотив (Пд) над Ботев в градското дерби със 7:3. Скоро след това обаче се скарва с треньора Иван Манолов – Орела и се прибира обратно в Ботев, където всеопрощаващата публика приема завръщането на блудния син.
През лятото на 1993 г. легендарният капитан и лидер на Локомотив (Сф) Начко Михайлов втрещява всички, след като приема да стане старши-треньор на Славия. Абсолютен рекордьор на клуба по мачове и голове, два пъти шампион с железничарския тим, Михайлов извървява пътя от „Надежда“ до „Овча купел“ за ужас на всички правоверни локомотивци. Гастролът му в Славия обаче е твърде кратък, освобождават го още преди да почне сезонът. Причината – бил прекалено мек с футболистите.
Един от най-безстрашните играчи за 30-те години на миналия век Борислав Габровски – Габрата почва кариерата си в офицерския АС-23, където дори става шампион. След конфликт с ръководството на дружеството обаче преминава в Левски, където става основен футболист. В кариерата си има най-малко два счупени крака на противникови играчи. Национал на България, той е двукратен носител на Балканската купа и още два пъти шампион с Левски, но във втория случай през 1937 г. напуска състава в края на сезона, за да отиде в Левски (Русе). Същата година води русенци като играещ треньор срещу софийския Левски във финала за държавното първенство. Първият мач завършва 1:1, във втория столичани бият 3:0. Макар и да е участвал за русенци във финала, Габровски се води и като шампион с Левски, тъй като е бил техен състезател по-рано през сезона.
За Ботев (Пд) Чико е живата легенда – 19 сезона носи жълто-черния екип, печели шампионската титла, а като треньор носи в трофейната витрина и Купата на Съветската армия. Избират го за футболист №1 на клуба за ХХ век. Затова през пролетта на 1996 г. назначаването му за треньор на градския съперник Локомотив (Пд) хвърля в смут привържениците и на двата пловдивски отбора. Дерменджиев обаче се показва като пълен професионалист и успява да спаси тима си от изпадане. Връх на сезона му е победата над ЦСКА с 2:1, когато единия от головете вкарва бъдещият палач на червените със синия екип Георги Иванов –Гонзо. Три години по-късно Чико отново се ангажира с Локомотив (Пд), но този път положението е неспасяемо и отборът се разделя с участието си в елитната футболна класа на България.
Да откажеш на Левски, за да отидеш в Ботев? Това се случва през лятото на 1993 г., когато двамата най-талантливи играчи на сините Велко Йотов и Георги Донков хукват за Пловдив. Примамени от парите на пловдивските брокери Христо Данов и Христо Александров, двамата отиват в Ботев след чудовищен скандал. Всъщност в цялата история няма нищо нередно – просто договорите на футболистите са изтегли, а Ботев им предлага повече пари. От „Герена“ обаче надават мощен рев, обвиняват пловдивчани в какви ли не прегрешения. Още по-болезненото за сините обаче е, че Йотов е продаден веднага на испанския Еспаньол за повече от един милион долара.
