"От няколко години насам Давид Пюжадас се беше превърнал в един от култовите политически журналисти и не само бе влязъл в техния "затворен кръг" (Кота, Елкабах, Дюамел и няколко други), което в историята на медиите означаваше, че е на достатъчно високо ниво, за да води предизборния дебат между двата тура; той превъзхождаше всички свои предшественици с любезната си твърдост, спокойствието си и най-вече със способността си да подминава обидите, да насочва дебата към дискутираната тема, когато ораторите се отклоняват от нея, и така да създава впечатление за достойна и демократична конфронтация"
Този откъс от романа-антиутопия "Подчинение" на Мишел Уелбек всъщност е посветен на един реално съществуващ персонаж - Давид Пюжадас, един от най-популярните ТВ водещи и публицисти във Франция от последните няколко години.
Наричат го "Кралят на новините", казват за него, че се е превърнал в "част от мебелите на френското семейство, но без да смачка новините под собствената си тежест".
Доскоро Давид Пюжадас беше лицето на обществената France 2, журналист с дългогодишна практика, чиито интервюта с президентите на Франция "винаги търсят невъзможния баланс между уважението към институциите, характерно за френската журналистика, и професионалната дързост, типична за британските публицисти" (по Либерасион).
Точно когато Франция избра новия си държавен глава Еманюел Макрон, обаче, настъпи и краят на епохата "Пюжадас".
Последната му емисия новини - No. 2575 поред - приключи на 8 юни 2017 г., с 13-минутно емоционално сбогуване, припомняне на най-добрите му моменти в ефир и аплодисменти в студиото от всички журналисти от редакцията на France 2.
Раздялата му с медията обаче съвсем не беше толкова дружелюбна и колегиална, колкото изглеждаше в студиото на "20 часа".
Модераторът - рекордьор
Пюжадас е роден през 1964 г. в Испания, като води централните новини на France 2 между 2001 и 2017 г. - рекордно дълъг стаж за тази позиция. Завършил е журналистика, но образованието му преминава през изучаване на икономика в Марсилия и политически науки в Париж.
Кариерата му в медиите започва още през 1989 г. като репортер в TF1 - Пюжадас става известен като специален пратеник при преврата срещу Николае Чаушеску в Румъния през 1989 г., при войната в Персийския залив през 1991 г. и обсадата на Сараево през 1992.
В края на 1994 г. се прехвърля в канал LCI като водещ на "Grand Journal" между 18 и 19 ч., а France 2 го привлича през 2001 г.
Първата му поява на екрана на обществената телевизия датира от 3 септември 2001 г. Една седмица по-късно е принуден да организира отразяването на атентатите в Ню Йорк срещу Кулите Близнаци.
Пюжадас е известен не само като новинар - през годините той води и публицистичните предавания "Des paroles et des actes" ("Думи и действия"), "L'Еmission politique" ("Политическата емисия"), и програмата за разследваща журналистика "Les Infiltrеs" ("Агенти под прикритие").
Лицето му със сигурност е познато на всеки, който следи и най-важните предизборни дебати във Франция през последните 15 години - мястото на Пюжадас в студиото между водещите съперници на президентските или парламентарните избори беше гарантирано.
Интервюирал е не само всеки значим играч във френската вътрешна политика, но и световни лидери и държавни ръководители като Барак Обама, Владимир Путин, Башар ал-Асад, Муамар Кадафи и др.
Възходът и падението на Пюжадас
В последната си поява в ефир, журналистът не скри, че раздялата с France 2 "не е негов избор и решение".
Ръководството на телевизията обяви, че ще се раздели с Пюжадас напълно неочаквано и рязко - "предизвестието" за отстраняването му беше обявено на 18 май, точно в деня, в който президентът Еманюел Макрон представяше екипа на новото си правителство.
Пюжадас не беше допуснат да води ключовия предизборен дебат между Макрон и Льо Пен преди балотажа, въпреки че France 2 беше един от домакините на предаването на 3 май.
Финалното му предаване на 8 юни означава, че журналистът няма да може да участва и в отразяването на предстоящите парламентарни избори на 11 и 18 юни.
Причините за внезапната раздяла останаха пълна мистерия за мнозина. От една страна, емисията в 20 ч. на France 2 стои доста добре на фона на конкуренцията. По време на предизборната кампания рейтингът на новините няколко пъти наминаваше този на лидера на ТВ пазара във Франция TF1.
И при двата тура на президентските избори на 23 април и 7 май, повечето зрители предпочетоха да разберат резултата от France 2 - факт, който би трябвало да е достатъчно висока оценка за работата на екипа на Пюжадас.
Няколко дни преди да бъде уволнен, журналистите от редакцията отварят шампанско, за да се поздравят за добрата работа по време на кампанията.
От друга страна, в редакцията на "20 часа" съществува вътрешно напрежение. Източници от медията коментират пред сайта "Телерама", че са се оформили две групи: една по-малка, в която влизат по-младите колеги, които получават достъп до ефир; и втора - на журналисти, които все по-трудно намират логика в редакционната политика и, съответно, не успяват да получат ред в емисията.
"Тези проблеми съществуват много отдавна в редакцията, но двойката Давид Пюжадас - Аниес Варамян (главният редактор на новините) ги доведоха до крайност", твърди вътрешен източник от France 2.
Ръководството на телевизията не крие отношението си спрямо Пюжадас. През 2016 г. медията взе решение да спре авторското му публицистично предаване "Des paroles et des actes", като го замени с нов формат "Emission politique", в който вече трябва да води с партньорка - Леа Саламе.
Въпреки вътрешните конфликти, журналистите от редакцията на France 2 са възмутени от начина, по който медията се разправи с Пюжадас: "Тук вече не става дума за критика срещу методите на работа в "20 часа", става въпрос за силово решение, което пречи както на интересите на редакцията, така и на медията".
В деня, в който новината за уволнението излиза в медиите, Пюжадас получава подкрепа дори от преките си конкуренти в ефир - водещият на новините в TF1 Жил Було се сбогува с публиката си на 18 май с думите:
"Пожелавам приятна вечер на всички с мисъл за Давид Пюжадас - конкурент, приятел и забележителен журналист"
Директорът на France Televisions Делфин Ернот обяснява решението за отстраняването му пред служителите си с "желанието за обновление, което се усеща в цялата страна" след избора на Макрон.
В края на май близо 200 журналисти от France 2 организират общо събрание заради кризата с уволнението на Пюжадас, като обсъждат дали да поискат вот на недоверие както срещу директора на дирекция "Информация" Мишел Филд, така и Ернот.
Малко преди това Филд си позволява да критикува пред в. Либерасион качеството на репортажите и разследванията в "20 часа" - решение, което е възприето от колегите му като "акт на недопустимо злепоставяне на телевизията". Няколко дни по-късно шефът на новините във France 2 подава оставка доброволно. Ернот спасява позицията си, но губи сериозни позиции сред служителите - телевизията вече е във вътрешна криза.
Със сигурност това няма да бъде краят на кариерата на Давид Пюжадас. Според неофициална информация на Le Figaro - журналистът вероятно ще се върне обратно в LCI, която напусна преди 16 години. А France 2 вероятно трудно ще си върне рейтинга, който постигна на 8 юни, последната емисия на "иконата" от книгата на Уелбек.
