Метълът процъфтява напук

През уикенда на една състезателна писта в Лестършър британският хеви метъл се порадва на поредния си звезден миг, вече превърнал се в ежегодна традиция.

Фестивалът Download приветства близо 100 000 фенове в Донингтън парк, насладили се на разнообразни групи като рок легендите Aerosmith (зарадвали и България наскоро), полските дет метъли Behemoth, прогресив титаните Opeth и буги-вуги ветераните Status Quo.

Всички те бяха почетени на сцена, считана за върхово постижение на всяка хард рок банда - още от първия Monsters of Rock фест, провел се на Донингтън парк през 1980 г. и приел Rainbow за хедлайнери.

Вече свикнахме с твърденията, че пердиодът на рок бандите е безвъзвратно отминал. Доказателствата са предостатъчно - от първите 75 песни в настоящата британска класация има само 8, които с известни уговорки могат да се приемат за рок (по две са на Kasabian, Coldplay и момчешката банда 5 Seconds of Summer). За страна като Великобритания, родила повечето легендарни рок банди, това си е окаяно положение.

В класацията за албуми ситуацията е малко по-розова, като 26 от първите 75 албума са дело на рок групи. Но щом погледнем по-детайлно, 12 от тези 26 се оказват колекции със златни хитове, преиздавания, или стари албуми, които са излезли преди години.

Затова ако наистина търсим поводи за оптимизъм, трябва да се фокусираме върху едно знаково течение на рока, останало почти невредимо след сътресенията в музикалната индустрия. През последното десетилетие продажбите на метъл албуми на британска земя не са претърпели сериозни промени - Официалната компания за класации на Великобритания изчислява, че дялът им е бил най-висок през 2006-а (7.3%) и най-нисък през 2009 г. (6,3%).

За миналата година стойността е точно по средата - 6,8%. В същото време в Щатите хард рок албумите представляват 10,2% от продажбите на всички албуми според данни на „Нилсен СаундСкан".

„Продажбите на фенски артикули са по-добри от всякога, продажбите на билети също, а все още продаваме и албуми", казва Крейг Дженингс, изпълнителен директор на компанията Raw Power Management, която се грижи за кариерите на няколко известни млади метъл банди от Острова, включително Bullet For My Valentine и Bring Me the Horizon.

„На глобално ниво нашите групи се справят все по-добре. Bring Me the Horizon ще свирят на „Уембли" през декември и вече продадоха 9000 билета. Очакваме скоро концертът да бъде напълно разпродаден."

Освен това метъл жанрът не спира да се разширява, да печели нова аудитория и да пробива на нови сцени - групите биват пускани по Радио 1 на BBC, а тазгодишният „Гластънбъри" за пръв път ще бъде оглавен от метъл хедлайнер.

Въпрос на лоялност

Според Стюарт Голбрейт от Kilimanjaro Live, организатори на юлския фестивал Sonisphere, метълът си остава в отлично здраве благодарение на засиленото усещане за общност, което липсва на непостоянните фенове на останалите жанрове.

„Една от причините да се занимавам с рок и метъл е невероятната лоялност на феновете, която идва от силното усещане за общност", казва той. „Тези хора изпитват ненаситна любов към музиката и имат много по-голяма готовност да похарчат пари, за да чуят тази музика на живо".

Самите музиканти си обясняват простичко лоялността на тяхната публика. „Може би е защото метъл бандите свирят на истински инструменти, говорят за истинските неща, сами пишат песните си", казва M Shadows, фронтмен на една от бандите-хедлайнери на фестивала Download - Avenger Sevenfold.

„Метълът е нещо много естествено, не е просто група певци, които изглеждат добре", съгласен е колегата му от Bullet for My Valentine Мат Тък. „Музикантите наистина го правят от любов към музиката; не се влияят от радиото или от списанията, казващи им какво да харесват и какво не".

Музика за цял живот

Метълът откровено се възприема като алтернатива на музикалния мейнстрийм и това само подсилва лоялността на неговите последователи. „Във всяка класна стая ще намериш три или четири деца, които са луди по рока и се отличават от останалите", обяснява Дженингс. „По този начин те биват свързани от нещо, което им остава за цял живот. Музиката става основна част от техния живот".

Днес метълът бива сравняван с хлебарките, оцеляващи след ядрен взрив. Той е постоянна музикална величина и изглежда непоклатим при всякакви трусове в музикалната индустрия.

Със сигурност жанрът ще продължи да е встрани от всякакъв мейнстрийм, както и да бъде подиграван от тези, които са далеч от него. Но ще започне ли да се вслушва в критиците си?

Дженингс просто се изсмива на това предположение: „Не ми пука какво мислят хората за нашия свят".

Не им пукаше и на едни стотина хиляди души в Лестършър през уикенда.