Повечето от най-вълнуващите музикални събития на рап-сцената тази година не са никак нови. По-скоро са доста стари. С поне 20-годишна давност.
Шумотевицата в рап-средите последните месеци е заради 1994-та: знаменита година за повечето от утвърдените днешни изпълнители.
Стари, но златни
Сред най-почитаните събития тази година е празнуването на 20-тия юбилей на дебютния албум на Nas - Illmatic. Годишнината беше отбелязана с ново издание на албума в две части, със съпътстващо турне, специален репортаж в три части по телевизия Fuse и с дългоочакван документален филм.
20-годишнината от дебютния албум Southernplayalisticadillacmuzik на Outkast пък събра на сцената за дълго чакана среща членовете на групите Big Boi и Andre 3000.
Bone Thugs-N-Harmony пък предприеха серия от концерти, отбелязващи 20-тия рожден ден на дебюта им Creepin on ah Come Up, a Warren G съобщи, че има планове за продължение на своя мултиплатинен албум от 1994 година Regulate...G Funk Era.
Новото име на албума и на Mobb Deep - The Infamous Mobb Deep някак силно напомня на заглавието на забележителния албум Infamous Sessions от 1994 година.
С няколко месеца закъснение и Onyx реализираха първия си албум за десетилетието Wakedafucup, чието заглавие е инспирирано също от дебюта им от 1993 година Bacdafucup.
The Wu-Tang Clan също присъстват в сметките с техния вече закъснял албум, който беше планиран за 20-тата годишнина от Enter the Wu-Tang (36 Chambers) от 1993 година.
1994-та като преломен момент за хип-хопа
Действително епохата на 90-те беше важна за жанра. След 1994-та хип-хопът се установи като непреодолима сила от единия до другия бряг на САЩ, като NWA, Ice-T и Geto Boys доказаха, че дори най-противоречиви записи могат да взривят чартовете.
Най-големите лейбъли се натискаха да подписват с млади, туку-що изгряващи звезди от цялата страна. Това правеха дори и свързани с други жанрове звукозаписни компании като Motown Records, които също се оглеждаха за следващия голям рап-дебют.
"Случи се така, че през 1994-та хората изведнъж започнаха да рапират без задръжки, с по-малко внимание към заврънтулките и повече към съдържанието" - казва J-Zone, рапър от Ню Йорк, продуцент и автор на книгата, излязла през 2011: "Root for the Villain: Rap, Bullshit, and a Celebration of Failure".
"Illmatic" на Nas получи най-много внимание, защото беше първият албум, който наруши традицията на рапа с гангстерски характер" - добавя J-Zone.
А бяхме млади...
Именно през 1994 година бяха записани все още твърде известните изпълнения на Gravediggaz, M.O.P., Coolio, Keith Murray, както и късните неща на Notorious B.I.G. Но и доста по-малко запомнените днес албуми на Jeru the Damaja, O.C., Big Mike, Casual и Artifacts.
"Много от артистите тогава тепърва се утвърждаваха и звучаха страшно свежо. Точно обратното на това, което се случва днес с ем-си-тата с тяхното поведение "Мога всичко да направя, даже и насън" - смята рапъра и продуцента yU.
И все пак, колкото и да е празнична тази 20-годишнина, в нея има и нещо неловко. А именно, че в концерите си музикантите на средна възраст трябва да пресъздават отново личностите, които са били като тийнейджъри или в ранните си 20. Така те пренебрегват две десетилетия артистична дейност.
Nas например сега рецитира 10-те си парчета от Illmatic толкова много пъти на различни събирания с различен мащаб (от такива в Kennedy Center с National Symphony Orchestra до Preakness Stakes' InfieldFest), че вече става съмнително какво се доказва: дали непреходната актуалност на албума Illmatic, или факта, че и след толкова години Nas все още не е надминал дебюта си.
Какво се случва с жанра?
Този засилен фокус върху 1994-та осветява също и несигурната позиция на рап-сцената днес.
Продажбите на хоп-хоп бяха набъбнали много преди да се появи Napster между двете хилядолетия, но в следващите години рапът изгуби значителна част от пазарната си ниша.
През 2004 година рап албумите бяха 43 на брой от 200 в Топ 200 за албуми на годината в класацията на Billboard. През 2013-та до класацията обаче достигнаха само 25 рап албума.
Миналата есен 10-тото издание на годишното турне Rock the Bells, което по традиция представлява серия от хип-хоп концерти и което се очакваше да събере икони на 90-те като Fugees и A Tribe Called Quest, беше отменено, заради слаби продажби на билетите.
По повод падането на шоуто, един от планираните участници Kid Cudi написа в Туитър: "Хип хоп шоутата не са вълнуващи... Хората искат да се усмихват и да танцуват."
Краят на рап-дебютите като такива
"Това е като да снимаш същите класически филми отново и отново" - коментира J-Zone тази носталгична вълна. "Хората се изчерпват откъм идеи и търсят интересни неща в миналото".
Рап дебютите, като тези, които направиха 1994 година толкова специална, може би също принадлежат на миналото. Тогавашните свежи младежи бяха обект на трепетно очакване. Техният потенциал беше загатван с кратки появявания като гости, от демо записи и изпълнения на живо. Някои от новоиздигащите се тогава, се ползваха от покрепата на утвърдени звезди: Bone Thugs, Warren G, Keith Murray и Jeru the Damaja бяха представяни като протежета на Eazy-E, Snoop Dogg, Erick Sermon и DJ Premier.
Къде са старите приятелчета?
"С тези момчета тогава имахме толкова много песпективи" - казва Rapper Big Pooh - "Можеше да се усети гордостта в музиката тогава. Това направи 1994 магическа".
Но в "Where Are They Now", парче от албума от 2006, наречен Hip Hop Is Dead, Nas подчертава, че "рапът е призрачен град". Той изброява имената на бивши приятелчета от миналото.
Действително, само няколко години след многообещаващите си дебюти, много от класните изпълнители на 1994-та се оказаха оставени на произвола на съдбата.
През 1997 година O.C., Craig Mack и Coolio стигат до четвърто място в Топ 200 на Billboard, а Artifacts, Da Bush Babees и Hard 2 Obtain започват да записват заедно.
The Notorious B.I.G. и Poetic - член на Gravediggaz - трагично не успяват да доживеят дори до 10-ия рожден ден на своите чествани дебюти.
Съвсем скоро сцената се пренасища от звезди.
Оттогава светът се е променил и шумотевицата около изгряващите звезди сега е от съвсем различен порядък.
Днес много от дебютиращите артисти от независими лейбъли предлагат музиката си онлайн. Нетърпеливият слушател няма нужда да чака заветната дата за издаване на албума на някой талантлив млад рапър. Kendrick Lamar, Macklemore и Iggy Azalea години наред промотираха сами себе си, преди да се домогнат до разпространение на национално ниво. Изпълнителлите днес нямат възможност да разчитат на личните си връзки и използват интернет, за да създадат своя публика.
Звукозаписните компании основателно не искат да поемат риска да подкрепят недоказани имена при тези намаляващи продажби. За тях също да промотират "нов" изпълнител, който вече има своя изградена фен-база е атрактивна алтернатива.
Става ясно, че в тази обстановка, обсесията по хип-хопа на 1994-та представлява по-скоро реверанс към младата и неограничена креативност. Това е и носталгия по времената, когато рапърите се подкрепяха също толкова, колкото и се състезаваха.
Но също така това е и отстъпление към период на огромни очаквания, много от които останаха неизпълнени и 20 години по-късно. Защото за повечето от празнуващите 1994-та, щастливият старт си остана само старт.
