От "We Are the World" през 1985-та, до "Hands" - новата песен, посветена на стрелбата в Орландо с участието на Бритни Спиърс, Пинк, Мери Джей Блайдж, Дженифър Лопес и Imagine Dragons, която дебютира в сряда - най-прочутите творци от бранша винаги са обичали да дават гласа си за парчета за каузи.
И то каузи, които показват, че те са загрижени за онова, което вълнува хората и че искат да направим нещо заедно.
Те могат да пеят. Ние можем да купуваме.
Приходите от "Hands," в който участват още Кейси Мъсгрейв, Джейсън Деруло, Селена Гомес, Адам Ламбърт, Гуен Стефани, Меган Трейнър, Трой Сиван и Ру Пол, ще бъдат дадени за близките на жертвите на масовото убийство в нощния клуб Pulse, както и за движението Equality Florida Pulse Victims Fund и ЛГБТ центъра на централна Флорида.
И това е чудесно. Селекцията от изпълнители е чудесна. Каузата също. Прекрасно е и посланието на песента, с текст "Няма значение кого обичаш, това, което е важно, е че обичаш". Дори гласът на Бритни Спиърс в началото на песента е - ако щете вярвайте - прекрасен, до степен да се просълзите.
И да плачете е прекрасно! Това е емоционална песен, правена специално за предизвикване на сълзи. Сълзите, както знаем всички, означават долари - и ако тази песен спечели много пари за Орландо, това би било чудесно.
Но, нека бъдем честни, "Hands" не е чудесна. Такива песни никога не са.
Изглежда глупаво и грубо да мислим за това всеки път, в който излезе някой от тези сингли, но просто не можем да се спрем.
Защо благотворителните сингли обикновено са толкова... ужасни?
Новият благотворителен сингъл за Орландо е сладникав, прекалено искрен... и безличен - точно като всеки друг преди него. Защо?
Когато дадена общност е разтърсена от трагедия - тя копнее да направи красиви, смели неща, за да помогне на жертвите, да доведе до промяна, да демонстрира подкрепа.
Например като купи някоя лоша песен.
Това е благородна традиция и тя е доста ефективна за бизнеса. Когато обществото страда и има нужда от лек, музикалната индустрия се събира и създава оригинални песни с вокалисти от най-големите имена в бранша - звездно благотворително начинание, което да трогне както сърцето, така и портфейла ви.
Което изобщо не отменя благородната, важна, красива, въздействаща работа, която вършат тези музиканти и песни.
Но докато слушаме "Hands" и откъса от колаборацията между Дженифър Лопес и Лин-Мануел Миранда за Орландо тази седмица, да не говорим пък за минали благотворителни сингли - от "We Are the World", до "Sun City" и "Just Stand Up", осъзнаваме, че наистина пътят към слуховия ад е постлан с добри намерения.
Sooo @JLo & yours truly went in on a tune that will benefit https://t.co/ddyoy7e5T8 here's a taste!#LMTWGR🔥 pic.twitter.com/5CPJuZsgPL
— Lin-Manuel Miranda (@Lin_Manuel) July 4, 2016
Това не е уникален феномен и не е специфичен само за "Hands".
Това е винаги въздействаща и трогателена инициатива, но все се получава захаросно изпълнение, обременено от еднотипна оркестрация, все едно балада на Mumford & Songs е пусната през генератор на саунтрак за филм на Hallmark.
Или да погледнем към колаборацията Лопес-Миранда "Love Make the World Go Round", 30-секунден откъс от която се появи онлайн по-рано тази седмица.
В пълна противоположност на лепкавата същност на "Hands", това представлява клубна какафония от свирки, регетон и прекалена сериозност.
Поглеждайки в историята подобни сингли, ще откриете сходна ситуация: страхотно послание, смотана песен.
Някои, погледнато в ретроспектива, поне донякъде са слушаеми. "Sun City", пуснат от Artists Against Apartheid през 1985-та, в която участват Брус Спрингстийн, Майлс Дейвис, Ринго Стар, Пат Бенатар и U2, звучи по-скоро като реклама за видеоиграта Mortal Kombat през 80-те, отколкото като вечен сингъл.
"Voices That Care", излязла през 1991-ва в подкрепа на Червения кръст и американските войски, биещи се в операцията "Пустинна буря", беше с вокали от звезди като Селин Дион, Гарт Брукс, Лутър Вандрос и Майкъл Болтън. И той е точно толкова бомбастичен и отблъскващ, колкото и бихте очаквали от подобен списък с имена.
Може би просто е твърде трудно да бъдеш искрен и вдъхновяващ и като текст, и като оркестрация, без да разпалиш тотален ад от сладникавост, преливащ от сковани текстове, клишета, и пластмасово патриотични аранжименти?
Може би циниците в нас могат леко да се усмихнат и да понесат песен като "Hands Across America" (1986), където Тото пее за това как "Не мога да спра да мисля отново и отново, как сърцето на непознат бие по същия начин като това на приятел" в подкрепа на гладуващите и бездомните.
"Just Stand Up!" включваше убийствена серия от поп-диви - сред тях Бионсе, Марая Кери, Риана, Кери Ъндърууд и Майли Сайръс. Всички те пеят - и пеят от сърце, трябва да го признаем - срещу рака.
И все пак това е като че ли най-слабата песен в кариерата на всяка от тях.
И, накрая, естествено, златният стандарт: "We Are the World".
Олимпийски триумф в спорта на емоционалната манипулация, грандиозна демонстрация на загриженост - колкото по-дълъг е вокалът, толкова повече е загрижен изпълнителят - и баналност, маскирана като задълбоченост. Това е пародия на изкуството в услуга на обществото. А потреблението на този продукт може би също би трябвало да минава за услуга на обществото само по себе си.
Наистина е странно, че подобни песни рядко са наистина добри. А когато са, това обикновено е защото песента е кавър на вече и без това отлично съществуващо парче, като "What's Going On" (2001), "I'll Stand By You" (2007) на Кери Ъндърууд, или дори бродуейският кавър на "What the World Needs Now", който откри вълната от благотворителни сингли за Орландо миналия месец.
Чувствам се като лош човек, че критикувам тези сингли. И може би наистина съм.
Да си кажем истината в очите, купувал съм и съм слушал много пъти почти всеки сингъл на тези песни.
Обикновено плача поне веднъж, докато ги слушам. (Гласът на Спиърс в началото на "Hands" направо ме съсипа). Вероятно от чувство за вина, не прескачам незабавно към следващото парче, когато iTunes ми ги пусне на случаен принцип - макар че често ми се иска да го сторя.
Възприемам тези песни като коледните пуловери, които баба ви плете за вас. Господи, ужасни са и никога не бихте избрали да ги облечете, но ги слагате, защото така е редно и защото актът на носенето им ви кара да се чувствате добре, сякаш се стараете да направите някой друг щастлив.
Така че, моля ви, изтеглете "Hands" и "What the World Needs Now", а когато излезе и "Love Make the World Go Round". Каузата не би могла да бъде по-достойна. И мислете по-позитивно за творците, които дават гласовете си за нея. Това е благородна употреба на ценно време от някои от най-заетите хора в развлекателния бизнес - хора, които често считаме за разглезени и банални, но точно в този момент те проявяват щедрост и използват статута си на знаменитости, за да заемат позиция.
И чувствайте нещо, когато ги слушате. Изживейте наново болката, стремете се към преодоляването й, и дайте от любовта си на онези, за които са записани песните.
Това е хуманна постъпка.
Критикът в нас може все още да се гърчи и да му се иска песните да бяха по-добри. Но все пак и критиците са хора.
