Нищо чудно, че България е на вълна Deep Purple. Тези дни на легендите им предстоят цели два концерта у нас - 2 юни на Kavarna Rock и 3 юни на стадион „Пловдив" по случай 100-годишния юбилей на „Ботев".
Така българските фенове ще са едни от първите, които ще чуят на живо песните от чисто новия албум на Purple, излязъл на 26 април тази година.
През годините тази толкова обичана у нас група е оцелявала след тежки раздели, реформации и събирания, както и след един епичен огън, който проваля звукозаписните им планове, но вдъхновява класиката Smoke on the Water.
Човек би си помислил, че за 45-годишната на състава членовете му ще предпочетат поне малко да се кротнат, но нищо такова не се очертава. В последното си световно турне бандата посети 48 страни, а 67-годишният вокалист Иън Гилън е жаден за още.
„Пътувам откакто бях с първата си училищна група от 1962 г. и въпреки че все по-често нещо по мен изпуква, още обожавам тази работа". Наистина вече ги няма дългите му кичури от едно време, но очевидно Гилън е в доста добра форма.
Вероятно причината е, че въпреки изобилието от секс и рокендрол в най-добрите дни на Purple, наркотиците не са им били чак такава страст.
"Бях си купонджия", признава Гилън, „Съдрах се от пиене из целия свят, но никога не съм бил див в класическия хеви метъл смисъл. Срамежлив съм по природа и не съм докосвал наркотици".
Повече от хард рок
Днес Purple далеч не се задоволяват само да изнасят концерти - творческият им устрем все още е налице и Now What?! е живото доказателство.
Новият албум е бил създаден миналата година в Нешвил, а смъртта на бившия клавирист Джон Лорд хвърлила сянка върху творческия процес. Виртуозът Лорд напусна Purple цяло десетилетие преди това, но всички от групата все още го чувствали много близък.
„Той беше нашият патриарх", казва Гилън. „Наричахме го Чичо Джон и го обожавахме. Новият албум е посветен на него и присъствието му може да се почувства във всяка песен".
Now What?! е продуциран от знаменития канадец Боб Ерзин, работил с Pink Floyd, Алис Купър и Kiss. Звученето на песните не е много по-различно от обичайното за Deep Purple, донесло им над 100 милиона продадени албума.
Сингълът Hell to Pay е ударен и богат на китарни каскади, но има и по-приключенски песни: All The Time In The World е по блусарски успокояваща, Blood From A Stone пък напомня стила на Doors. Има дори кавър на It'll Be Me на Джери Лий Люис.
Затова е разбираемо, че на Гилън не му харесва да бъде поставян стриктно в хард рок рамките: „Now What?! е богат на влияния албум, винаги сме смесвали много различни стилове".
Дим над Женевското езеро
Това си проличава и в незабравимата Smoke on the Water. „Може да я наречеш хеви метъл парче, но в основата си е блус", обяснява Гилън.
Вдъхновението за нея дошло една нощ в Швейцария през 1971 г. Членовете на бандата наблюдавали как цялото местно казино се запалило и изгоряло по време на концерт на Франк Запа и гъсти облаци от дим се издигнали над Женевското езеро. Purple трябвало да правят записи в казиното на следващия ден, но плановете им пропаднали.
„Бях вътре и слушах Франк Запа, когато човекът зад мен стреля в тавана със сигнален пистолет", разказва Гилън. „Беше дървена сграда и веднага лумна. Задърпах гаджето си за палтото и побегнахме, пламъците наистина бяха огромни".
Освен Гилън, другите двама, останали до днес от формацията от 70-те, са басистът Роджър Глоувър и барабанистът Иън Пейс. Сегашният състав включва още китариста Стив Морс и клавириста Дон Еъри. Легендарният Ричи Блекмор не свири с Deep Purple от 20 години.
"Той се превърна в маниак на тема контрол. На два пъти постави въпроса така - или той си тръгва, или аз. Тогава винаги аз отстъпвах", признава Гилън.
„Веднъж казах, че по-скоро бих си прерязал гърлото, отколкото да се върна в Purple, но звукозаписната компания ме искаше обратно. След това Ричи напусна през 1993-а, облаците се надигнаха и беше прекрасно".
Изглежда оттогава в групата наистина цари хармония, което си личи и на сцената. Ще можем да се убедим в това съвсем скоро.