Решаваща част от това да бъдеш звезда е да знаеш как да се появиш на сцената.
Вероятно никой не го е владеел по-добре от звездите от златната ера на киното. Те винаги са се появявали с претенцията да са концентрирани в материала, но всъщност са работили за себе си.
Представете си Рита Хейуърт, отмятаща коса и подхвърляща с фалшива изненада "Аз?" в "Гилда" (1946). Или Лана Търнър, търкаляща червило по пода и опряла крака на вратата уж непринудено в "Пощальонът винаги звъни два пъти". Или Орсън Уелс, в "Третият човек" (1949), усмихващ се самодоволeн в рамката на осветена врата, сякаш казващ: "Точно така, хора, наистина съм аз".
Има такъв момент и във видеоклипа на "Hello" на Адел - най-гледания филм за изминалата седмица.
И той е заснет, достатъчно уместно, в IMAX формат - от награждаван в Кан режисьор.
Големият момент е, когато Адел най-накрая е в близък план. След като прекарва по-голямата част от лишената от музика начална минута от клипа с лицето й, дразнещо стоящо извън полезрението на зрителя, тя най-накрая се разполага фронтално.
Лицето е осветено, клепачите с дебели мигли са затворени, тя отмята глава и към 1:15-та минута нещата се случват:
Тя отваря големите си очи, при звука на първите ноти на пианото, гледайки директно в камерата: "Hello, it's me."
Безсрамно, умишлено, ефективно - триумфална поява на сцената.
Естествено, "Hello, it's me" е истинската начална фраза на новия хит на Адел. Има ли първи сингъл от албум на суперзвезда, който някога да е бил по-обременен с личност?
Майкъл? Мадона? Уитни? Те изглеждат като аматьори.
Никой от тях не е стартирал предопределен да стане блокбъстър филм с песен, толкова внимателно брандирана и мигновено жънеща успех като "Hello".
Водещият сингъл от епично очаквания албум 25 на Адел дебютира в чартовете във Великобритания и САЩ на номер едно с поразително високи показатели.
Песента се появи преди по-малко от две седмици и вече се коментира, че Адел би могла да пусне каквато и да е песен - и тя би станала мегахит.
Но това е вярно само донякъде.
"Hello" е моментален глобален хит, защото е по същността си типичен продукт на АделTM, Кралицата на разбитите сърца.
По-късно в песента тя пее:
"It's so typical of me to talk about myself/ I'm sorry", но нека бъдем директни - Адел не съжалява, изобщо, особено за това, че говори за себе си.
И, както изглежда, никой друг също не съжалява, че Адел говори за себе си.
В Америка, "Hello" води флагманската класация Hot 100 на Billboard с рекорди или почти рекорди в почти всеки показател на чарта: продажби, излъчвания по радиото, аудио- и видео-стрийминг.
"Hello" е 24-та песен в историята на Hot 100, дебютирала директно на номер 1 и втората, която го постига през 2015, идвайки само два месеца след "What Do You Mean?" на Джъстин Бийбър, тръгнала директно от върха.
Но "Hello" го постига с такива показатели, които правят постижението на Бийбър направо скромно, буквално с тройно повече продажби и стрийминг от "Mean".
Междувременно Адел дори попречи на Бийбър да направи нов номер едно след предишния си - тази седмица новото парче на Бийбър "Sorry" бе принудено да дебютира на номер 2, въпреки силните продажби и гледания на видеоклипа.
Подобно на "Hotline Bling" на Дрейк, който, както и се предсказваше, стигна върха си на номер две заради "Hello," Бийбър също е косвена жертва на подобното на катаклизъм завръщане на Адел.
Ето какво показват данните: "Hello" постигна седмичен рекорд за стрийминг на сайтовете за музика по заявка като Spotify, и друг рекорд за стрийминг на видео в първия ден във Vevo/YouTube.
Той не пожъна чист рекорд в радиоефира, но дори и там той бързо бележи ръст на излъчванията.
И все пак, може би най-поразителните данни са цифровите продажби на Адел. На сайтовете за даунлоуд "по долар на песен" като iTunes, "Hello" е продаден в 1.11 млн. копия само за първата си седмица.
Това не само е рекорд, но направо помита предишния рекордьор - през февруари 2009, клубният попхит на Flo Rida "Right Round" се продаде в 636 000 копия при цифровия си дебют.
В последните над шест години, този относително случаен рекордьор се оказа изненадващо ненадминат.
Но ето - дойде Адел, с ново постижение за продажби за седмица, което е със 75% повече от стария рекорд.
Безумното в този рекорд за цифрови продажбина песни е, че пикът на даунлоуди беше преди повече от две години, когато хората започнаха да преминават от купуване на музика към стрийминг.
Постигането на "милион продажби за седмица" на албум е достатъчно впечатляващо (и не се съмняваме, че 25 ще го направи с лекота), но Адел успя някак да направи първия милионен сингъл за седмица в цифровата история.
Това е и най-бързо продавалият се сингъл в историята, от трибюта на Елтън Джон за принцеса Даяна "Candle in the Wind 1997".
Милион изтегляния на песен за седмица през 2015 е почти толкова невъзможно постижение, колкото пускане на диамантен албум през 2010.
Адел вече е направила и двете - да не се поддава на условията на музикалния бизнес се превръща в неин специалитет.
Трудно е да преувеличим колко вездесъщ и превземащ света беше вторият албум 21 на Адел.
С риска да хиперболизираме, той е нещо като Thriller на новото хилядолетие. Подобно на опуса на Майкъл Джаксън от 1982, който беше номер едно албум в Америка през 1983 и 1984, 21 беше най-продаваният албум в две поредни години - 2011 и 2012.
Подобно на албума на Джаксън, от 21 излязоха много хитове - по-малко сумарно от тези от Thriller (който даде седем парчета в топ 10, две от тях номер едно), но повече лидери в чартовете (три песни на номер 1 за Адел, с "Rolling in the Deep", "Someone Like You" и "Set Fire to the Rain").
По-поразителното е, че подобно на Thriller, албумът на Адел тотално засенчи всеки друг музикален продукт, излязъл през неговото десетилетие.
Да, дори Тейлър Суифт: за разлика от бързотиражните нови албуми на Суифт, които стигат милион копия за първата си седмица и после спират някъде в диапазона 4-7 млн. копия, 21 действаше като маратонец.
След като се появи през зимата на 2011 с около 300 000 продажби в първата седмица, 21 се закотви в топ 10 и остана там... година и половина. Той никога не продаде милион за седмица като Суифт, но сумарно надмина 11 милиона. С други думи, нищо в наши дни не се продава така, както вървеше 21.
Да продължиш след постижение в кариерата си като 21 е адски трудно - Джаксън дълго бе считан за обезумял от живота в сянката на Thriller.
Адел обаче изглежда се справя с пътя към 25 с относително хладнокръвие и овладяност.
Съдейки по "Hello", тя също така добре съзнава какъв е нейният бранд - и не оставя рестарта на кариерата си на случайността.
Точно както Джаксън стартира следващия си албум Bad с относително безопасната балада "I Just Can't Stop Loving You", Адел с "Hello" направо извади застрахователната полица за дебют на албум.
25 ще съдържа песни, доста по-провокативни от водещия си сингъл: дългогодишният сътрудник на Адел, Пол Епуърт споделя пред Rolling Stone, че целта им в албума е била да изследват "най-странните звуци", възможни за концентриран върху поп-вокали албум, и да не бъдат толкова "анахронистични", колкото са били в 21.
Но "Hello", независимо от качествата му - мощни вокали и много запомнящ се припев, плюс други предимства - не прокарва нови пътища в кариерата й.
Тематично и мелодично, "Hello" е повече или по-малко нова версия на "Someone Like You".
Емблематичният втори сингъл от 21, писан от Адел в сътрудничество с Дан Уилсън от Semisonic, всъщност беше нещо новаторско, когато излезе начело на чартовете през 2011: той стана първият номер едно само с пиано и вокали в историята на Hot 100, и стартира почти двегодишен поход по радиостанциите на това, което наричаме "нови чисти" балади - от Джон Леджънд до from A Great Big World.
Сравнен с повечето хитове в края на 2015, "Hello" - подобно на "Someone", е писан заедно със сдържан мъж-музикант и текстописец, продуцента Грег Кърстин.
Като начало "Hello" включва величествени барабани, за разлика от лишения от ударни "Someone".
По-забележителната разлика е в текста - "Hello" е огледален образ на "Someone".
Там, където Адел беше страдащата страна в "Someone", пеейки с наранена гордост за това, че търси замяна на вече оженилия се бивш, в "Hello" Адел е съгрешилата, тази, която съжалява, "че разбих сърцето ти".
"Someone" беше структуриран като писмо "Скъпи Джон", което певицата никога реално не е изпратила, докато "Hello" - от телефонното си, подобно на Лайнъл Ричи заглавие нататък - е по-скоро съобщение на гласовата поща, в буквалния смисъл.
Естествено, това са интересни обрати, но все пак говорим за две песни, в които Адел все се оплаква от бивш любим, който не иска да говори повече с нея.
Адел дори е пресъздала най-въздействащия момент от припева на "Someone" - насичането в строфата, което предава болка: сълзливото "Don't forget me (насичане), I beg" от 2011 се превръща в "To tell you (насичане) I'm sorry" през 2015.
И в двата случая насичането на строфата може би е най-запомнящото се в цялата песен.
Няма нищо лошо в това един изпълнител да познава територията си и да шлайфа бранда си до съвършенство.
Точно това и правеше Уитни Хюстън в кавъра си от 1992 на "I Will Always Love You" на Доли Партън, връщайки си статута на най-добрата вокалистка на Америка и напомняйки на феновете защо от самото начало са се влюбили в нея.
Но необичайното акапелно начало на песента на Уитни и кинематографският й мащаб тогава изглеждаха относително нови за феновете на Хюстън.
За поклонниците на Адел, "Hello" е любим пуловер от минала зима, който те охотно ще свалят от рафта и отново ще се пъхнат уютно в него.
Откакто експлодира на звездния хоризонт преди 4 години, част от чара на Адел винаги е бил идеята, че тя е въплъщение на "автентичността" в съвременната попмузика.
Но някои критици - дори тези, които наистина харесват Адел - предпочитат да видят края на тази идея, или поне известно нюансиране в нея.
С нейното непредпазливо поведение и приятно уязвим смях, Адел определено е една от най-непретенциозните големи попзвезди, които сме виждали.
И като творец тя очевидно следва сърцето си.
Но същите машинации, които стоят зад други нашумели попизпълнители, усърдно работят и за Адел - дори и ако тя понякога се изявява само на фона на пиано или акустична китара.
Както писа през 2011 блестящият музикален критик Мора Джонстън, "Представянето на Адел като някакъв вид чужда на продажбите принцеса е чиста измама; има определено умишлено объркване на естетика... и механизмите, пренасящи тази естетика до милиони iTunes фонотеки".
Списъкът с продуценти на 21 беше почти толкова дълъг, колкото и на последния албум на Кейти Пери.
Един от продуцентите на Пери, гореспоменатият Грег Кърстин, присъства в "Hello" и в предстоящия албум, 25; друг, Грег Уелс, е сред съавторите на 21 заедно с Адел, както и е писал ранния сингъл на Пери "Ur So Gay".
Сред хората, които са писали хитове с Адел са Райън Тедър от OneRepublic - прочут с авторството си на парчета за кой ли не, от Леона Люис до Джордин Спаркс и Maroon 5 - и Фрейзър Смит, който е писал за Лили Алън, The Wanted и Тайо Круз.
По-добра певица ли е Адел от всеки от тези изпълнители? Безспорно.
Използва ли максимално това, което й дават тези хитмейкъри? Категорично - двете парчета на Тедър в 21 са вероятно най-доброто, в което той някога е участвал. Може ли тя да пише песни и сама, без чужда помощ? Може и още как. (Както и Пери.)
Но всички тези изпълнители, включително и Адел, избират и изпипват песни с ясна преценка за публичния си имидж, без същевременно да изпускат от поглед пулса на пазара.
Това, което е достойно за възхищение в Адел, е че тя ясно съзнава, че имиджът й на "автентичност", както и цялата идея за "автентичност" е измислен - но няма нищо против да играе и по едните, и по другите правила.
Пък и защо да не го прави?
Нейно право е като суперзвезда да прави каквото си пожелае, и "Hello" ясно показва, че тя владее и контролира този си статут на суперзвезда.
Тя далеч не е най-добрата й песен, но това, което всъщност е приятното в "Hello", е как той ясно и недвусмислено показва статута на величие на Адел.
И това е безцеремонно демонстрирано както в клипа, така и в текста: "Привет, аз съм/ Чудех се дали след всички тези години/ Би искал да се видим /Да поговорим за всичко".
Тя би могла да озаглави песента и "Hello to My Global Public".
Всички песни на Адел в някакъв смисъл са били все за Адел - но това е вероятно първата й песен, която недвусмислено е за самата нея. "Моля", подмята тя, "наричайте я завръщане!"
