Има песни, които могат да ти разбият сърцето и Hallelujah на Ленард Коен е една от тях. В изпълнение на Джеф Бъкли обаче парчето придобива още повече сила и просто може да заседне в гърлото на човек.
Когато се чуе за Metallica, малцина свързват името с нежни мелодии. И все пак Nothing Else Matters е може би най-известното им парче. Причината затова е проста - песента е толкова велика, че дори и хората, които не слушат рок и метъл, я обожават. И има защо. Първоначално песента не е била предвиждана за записване. Джеймс Хетфийлд я пише за тогавашната си приятелка като много лично послание, но парчето е толкова добро, че се озовава в "Черния албум", печелейки безсмъртна слава.
Едно от най-великите парчета на Ерик Клептън, което също предразполага към бавен, адски романтичен танц с онази, на която винаги си искал да кажеш, че е най-красивото нещо, което си виждал.
Да си дойдем на думата. Не можем да говорим за рок балади, без да споменем това велико парче. Тъжна до такава степен, че може да ти среже сърцето, и толкова нежна, че без да усетиш вече си поканил някого на танц. И наистина, трудно е тази песен да бъде описана с думи. Такава емоция се слуша и се усеща.
Трудно е да се избере само една от толкова много велики балади на Scorpions. И все пак може би най-иконичната любовна песен, излязла изпод струните на Рудолф Шенкер и Матиас Ябс и изпята от гласа на Клаус Майне, е Still Loving You.
Има песни, чийто основен смисъл е да танцуваш бавен блус, прегърнал силно съществото до себе си. Lady In Red е една от тях. И дори само за това си заслужава.
Безспорно една от най-силните балади на Rolling Stones, която си заслужава мястото тук.
Алис Купър успява да възпее онази фатална жена, която идва, преобръща живота ти напълно, кара те да изгубиш ума и дума, за да останеш накрая опустошен - емоционално (а най-често и финансово). Такава жена е отрова, а песента се пее с пълно гърло и още по-пълно сърце.
Whitesnake винаги са били известни с баладите си, които впечатляват женската част от аудиторията и далеч не един и двама са били младежите, използвали омайващия глас на Дейвид Ковърдейл, за да (опитат да) свалят някоя и друга мадама.
Всичко около това парче - от крачещите Брус Уилис и Бен Афлек, готвещи се да спасят земята от астероид, на фона на просълзената Лив Тейлър, до специфичния глас на Стивън Тайлър - е забъркано от хитова смес, на която й е писано да издържи във времето.
Безспорно най-известното парче на Extreme продължава да вдъхновява и до днес млади китаристи да се опитват да звучат яко край лагерни огньове по целия свят, целейки да спечелят благоразположението на някое момиче. Допълнително с това песента е много нежна и приятна за слушане.
Макар да е песен за раздяла, Save Tonight може да донесе на почти всеки спомена за някоя недоизживяна романтична история, към която все още пазиш топли чувства и те кара да се усмихваш. Спомени за една последна специална вечер, която да запазиш в сърцето си.
На Guns N'Roses определено им се получават баладите. Високият глас на Аксел Роуз в комбинация с брилянтните китари на Слаш са перфектната комбинация за разтуптяване на женски сърца. И все пак ако трябва да се избира най-култова от техните балади, изборът пада на Don't Cry (въпреки гениалните сола в November Rain).
Мнозина са тези, които са обвинявали добрия стар Джон Бон Джоуви в това, че прави лигава музика. Обвиненията не са далеч от истината, но на всички се случва от време на време да си пуснат нещо от него. А когато става въпрос за нежни балади, Bed Of Roses е най-нежната и най-баладичната.
Вечният въпрос, който Брайън Адамс задава в култовата си балада, част от саундтрака на един не по-малко култов филм. Освен това е перфектна да поканиш красива жена на танц.
Нито една от останалите песни на Goo Goo Dolls не успява да повтори успеха на Iris. И има причина това парче да е толкова известно. В него се усеща както рокът, така и баладичното, а цялото й звучене те кара да запееш, поне на припева.
Макар и недолюбвани от мнозина, Nickelback определено имат своето място в рока, а How You Remind Me е изключително силна и емоционална балада, която си заслужава споменаването.
Освен жени урагани обаче, има и такива, които само с присъствие могат да те накарат да запазиш разума си (неизменно загубвайки го по тях). За такъв тип жена се пее и в Wonderwall. А песента е от този тип, чийто текст всеки знае и всеки припява. Because maybe, you're gonna be the one that saves me/ And after all, you're my wonderwall...
Още едно велико парче за фаталната жена, която просто ще ти разбие сърцето. И все пак не можеш да направиш нищо по въпроса. Светът е в пламъци и никой не може да те спаси, освен тя самата...
Защото малко българско участие не е лоша идея, а песента на Д2 от времето им с Дичо е от тези, които те хващат за гърлото, навявайки ти спомени за стара любов, която още не е съвсем забравена.
За да се затвърди българската следа, няма как да не вмъкнем и малко Киора. От времето когато Стоян Михалев беше по-известен с таланта си да прави песни, отколкото с любовта си към Костов. И все пак "Вярвам в теб" е една от най-култовите български балади.
Nightwish може би не са очаквано име в тази компилация, но While Your Lips Are Still Red има всичко нужно да присъства тук.
Когато има една ТЯ, действително нищо друго няма значение. А когато ТЯ си тръгне, и слънцето представа да топли, и къщата престава да бъде дом. А Бил Уитърс предава по уникален начин тази емоция.
U2 са създали едно наистина готино парче за любовта сама по себе си, за това как имаме нужда от нея и колко лесно е всъщност да я загубим.
Да, Джони Кеш не е особено рок, и I Walk The Line не е типична балада, но това е човекът, за който знаеш, че може да опише любовта така, че да я усетиш, дори и сам да не си влюбен в никого. И това е едно от нещата, които го правят толкова велик.
