Началото
В малкия индустриален град Уиклоу в Югоизточна Ирландия, точно преди 25 години, се ражда малкият Андрю Бърнс. Баща му е блус музикант, който пее из различни клубове в Дъблин и води малкия Андрю със себе си. Може би така още на крехка възраст детето знае точно какво иска да прави с живота - музика. Едва изчаква да стане достатъчно голям, за да може да се запише в един от най-престижните музикални университети в Ирландия - Trinity College, където дори взима участие, при това в първата си година там, в престижния Trinity Orchestra.
Само след година учене Хозиер, по онова време просто Андрю, бързо разбира, че колежът не е неговият път към музиката и евентуалната слава. Затова той напуска колежа с идеята да свири.
Мек блус тон
Блус тонът, както и любовта на Андрю към този толкова специфичен саунд, по-познат като част от американската култура, идва от баща му. Но не само. Още с напускането на университета Андрю започва да записва демота на различни парчета за Universal Music. Благодарение на тях се раждат и двата му EP албума - Take me to Church и From Eden, но в много по-суров вариант от този, който феновете му сега познават.
В тях можете да чуете парчетата Arsonist's Lullabye и To Be Alone, които ги няма в дебютния му албум, както и различна версия на Angel of Small Death & the Codeine Scene и изпълнение на живо на Cherry Wine. Преди обаче да направи пробива си, на Андрю му трябват близо три години. През тях, в периода 2009-2012 той пее и пътува с Anuna - ирландски хор, който изпълнява специфична музика с келтски фолклорни елементи. Оттам идва и доста силният фолклорен елемент в музиката на Хозиер.
Take Me To Church
В крайна сметка пътуванията, пеенето, записите и презаписите на различни песни дават реални резултати. Всъщност всичко се променя през септември 2013-а, когато Андрю, вече приел името Хозиер, пуска парчето си Take Me to Church заедно с клип, който излиза по време на анти-гей протестите в Русия и подкрепя хората с различна сексуална ориентация. Парчето за дни се превръща в едно от най-гледаните видеа в канала, а сингълът - в най-слушания в Spotify.
"Не исках клипът на песента да има нищо общо с църквата. Но исках да е за различните хора, да изразява позиция, мнение. Защото като повечето хора, и аз имам много ярка позиция за различни теми и въпроси и обичам да я изразявам. Всъщност това не е песен за църквата, колкото е за любовта и секса.", коментира наскоро Хозиер в едно интервю за Good Morning, Britain. На Андрю му трябва точно година и половина, за да напише Take Me to Church и само още година, за да сглоби цял албум.
Музиката, музиката...
В края на 2014-а Андрю официално приема своя псевдоним и пуска дебютния си албум Hozier. Само за година неизвестният 25-годишен ирландец се превърна в звезда. Защото той е от онези артисти, които знаят какво правят и по-важното - защо го правят.
„Трябва да обичам и да вярвам силно в онова, което правя." Може би затова писането на музика му отнема толкова време. Но когато някой чуе резултата, си дава сметка, че чакането си е заслужавало. Израснал сред блусари, влюбен в джаза, специфичния кънтри звук, келтската музика и ярките послания, Хозиер е моята надежда, че музиката е нещо повече от twerk-ване - и слава Богу за това.
