Годината е 2011-ва, а една простичка, минорна мелодия на едно леко депресивно парче за бивша любов, с която вече дори не се поздравявате, владее всички чартове. Малко преди да бъде засенчена от Gangam Style на лудия кореец PSY, Somebody I Used To Know беше абсолютният музикален властелин, въртян абсолютно навсякъде. Парчето беше толкова популярно, че за кратко време се сдоби с безкрайно много кавъри (някои от които по-добри от оригинала). Но уви, това беше за меланхоличния французин, докато парчето му стана задължителен елемент за всеки плейлист за разбити сърца.
Парчето, което доказа, че при абсолютно никакви условия мъж не трябва да носи мрежести блузки. Британското диско трио създава хит, едновременно символ и пародия на мачовщината, който обаче е толкова специфичен, че може да му бъде зачислен собствен жанр. Парчето е абсолютен хит, печелейки върхове в световните класации. След това обаче групата залязва. Години след това LMFAO се вдъхновяват именно от Right Said Fred, за да създадат своята I'm Sexy And I Know It. Колкото до оригиналните изпълнители, те така и не успяват да надградят над I'm Too Sexy и сега за тях се сещаме само като за част от миналото на поп музиката.
По темата с мачовщината има какво да каже и германецът (да, германец е) Лу Бега с неговото Mambo №5, в което той възпява потентните си възможности и жените, които правят живота му толкова прекрасен. За жалост обаче след прословутото мамбо Лу Бега се изгуби от погледа на широката музика.
Ако има класация за най-противни песни в световен мащаб, Who Let The Dogs Out винаги ще намери своя път към нея. И въпреки това след този си хит, който и до ден днешен може да се чуе по всякакви събития (най-вече спортни), не успяват да дадат на публиката нищо толкова запомнящо се.
Каквото и да си говорим, славата на това парче дойде, след като го включиха към саундтрака на "Шрек". Но иначе си заслужава - весело, приятно за слушане, айляшко... Колкото до самата група, тя си свири, но без да може да блесне до нивото на популярност, което й печели All Star.
Ако късните 90-те имат свой начумерен младежки химн, то това ще е култовото парче на The Verve. То вече е попадало в толкова много саундтраци към филми, че просто няма как да не го разпознаеш. Въпросът е, че разпознаването на което и да е друго тяхно парче вече представлява доста по-сериозно усилие.
Двамата луди очилати шотландци определено са създали страхотно парче, чиято ритмичност и веселост може да те накара да танцуваш или поне да поклащаш глава в ритъм. Освен обаче I'm Gonna Be май само близките им хора и най-големия им фен - актьора Дейвид Тенант - знаят какво друго са издавали като музика.
Cats In The Cradle е от онези песни, които най-често са бъркани, че са на друга група - в случая Guns N'Roses. А когато хората разберат, че това всъщност не са Guns, а Ugly Kid Joe, най-честата реакция е "Кои са тези въобще?". А това е достатъчно показателно само по себе си. Иначе парчето е наистина готино.
Всъщност през 90-те 4 Non Blond имат реалния шанс да станат нещо далеч по-запомнящо се от това иначе готино рок парче, но в един момент вокалистката им Линда Пери предпочита да се заминава много повече с продуциране, отколкото със самото пеене и свирене. Затова и до днес четирите неблондинки остават по-скоро непозната група, макар култовата им песен да я чувал всеки.
Макар да има и други не по-малко готини парчета, шведския изпълнител от афроамерикански произход Eagle Eye Cherry така и не успява да надскочи големи си хит Save Tonight. Парчето е наистина прекрасно - хем романтично, хем рок, но и с един поп отенък, който го прави идеален за пускане по радиото. Другите сингли на певеца обаче така и не достигат чак такъв успех, макар да се радват на някакво внимание.
Макар да имат цели 4 албума, само един сингъл на американската група успява да остави някаква що годе стабилна следа сред рока от 90-те. Самата песен е забавна и разказва за една двойка пред раздяла, която установява, че май единственото общо нещо между тях е класиката "Закуска в Тифани".
Макар да има много български примери за групи, които успяват да извадят една ключова песен, след което да залязат безславно, Фанданго сякаш успява да се открои най-ясно сред тях.
Това култово парче, което никой не може да назове, на групата, чието име почти никой не може да произнесе. И после се чудим защо повече от тях нищо не сме чули... Макар че I get Knockdown (както е по-известна песента) се е сдобила с култова слава и един много добър кавър от Клуб НЛО.
90-те наистина са същинска фабрика за групи с по един единствен голям хит. Aqua перфектно се вписват в това определение с песента си, посветена на "магията на куклите Барби".
Има групи, които са толкова лигави, че човек просто иска да ги забрави. Май това се случи и с трите братчета от фамилията Хенсън. След техния първи голям сингъл Mmmbop кариерата им някак не успя да потръгне съвсем. Положителното е, че публиката не се сдоби с поредната машина за сърфистки хитове, а хората се спасиха от нови докарващи диабет парчета от тези тримата.
Когато излезе сингълът Get Free, мнозина предвиждаха за The Vines голяма слава сред пънк средите. Парчето е агресивно, бунтарско и все пак доста слуашемо в радио условия. Въпреки това обаче групата така и не успя да създаде нещо друго, което да улавя вниманието толкова сериозно.
Началото на новото хилядолетие донесе някои наистина добри рок парчета. Сред тях беше и баладата на Hinder - Lips Of An Angel - парче за носталгията по старата любов и как в един момент искаш новата малко да прилича на старата. За съжаление обаче в един по-широк план групата така и не успява да пробие с нещо по-масивно. Но и една песен си е нещо.
Още едно хитово парче от 2011 г. Алтърнатив песничката на Foster The People по едно време звучеше масово по комерсиалните канали. И след това просто спря. А това странно име за група малцина си направиха труда да запомнят. За сметка на това, е достатъчно да чуеш само малко от припева на Pumped Up Kicks, за да ти се забие в главата. All the other kids with the pumped up kicks...
Трите хубави момичета, сервиращи коктейли на бара и пеещи нещо за кетчуп определено успяха да оставят впечатление през далечната 2002 г. След това обаче публиката им се насити и до нов голям хит така и не се стигна.
Много преди бийтбоксърите да установят, че дори само с уста човек може да прави интересна музика, Боби Макферин ни пееше, да не се притесняваме и да бъдем щастливи. И макар всъщност да е страшно известен, малцина са тези, които могат да си спомнят без проблеми и други негови песни.
