Непознатите The xx

Те са една от най-загадъчните групи. The xx са в списъка с лични фаворити на немалко музикални фенове от поне 5 години насам, но самите Роми Мадли-Крофт, Оливър Сим и Джейми Смит остават неизвестни на публиката. С такива плавни, отпускащи и изчистени композиции, които запомняш веднага - и като ритъм, и като текст, например „Angels" или "Chained", наистина не те интересува много за самите изпълнители.

The xx избраха да шептят в индустрия и време, които изискват да крещиш, за да те забележат.

Създават притихнала инди поп музика, която не се комбинира с разточителни купони, а със светлината на нощната лампа - меланхолична и скромна опозиция на доминиращия фанфарен американски поп. И може би точно контрастът с останалите направи така, че британското трио да постигне забележителни успехи.

"Crystalised", предвестникът на дебютния им албум „xx", е написана, когато Сим и Роми Мадли-Скот са едва 17-годишни и се изявяват като училищни музиканти в Лондон с обезсърчаващо малко авторски композиции. Те опитват с дует, когато са 15-годишни, след като техен учител им казал, че са много добри.

Двамата създават отделни версии на парчето, а след това ги разменят по електронната поща, защото са твърде срамежливи да се съберат и да пишат музика заедно. Тогава надали са вярвали, че Шакира ще направи кавър на "Islands", Риана ще използва мотиви от първото парче от първия им албум, а Кание Уест ще ги оприличи на Стив Джобс в музиката.

Вторият им албум "Coexist" (2012) показва известна градация в звученето - това се дължи основно на диджейската кариера на Джейми Смит, който тази година издаде самостоятелен албум - "In Colour". Като цяло обаче характерният стил на триото се запази, а това само засилва очакванията за поредна качествена доза музика с предстоящия трети албум, лансиран с пост във Facebook през април.

Откакто съществува, групата рядко дава интервюта, а малкото им фотосесии изглеждат направо пуритански - никакви провокации, специални дрехи и грим, по-скоро замислени погледи на обикновени хора от улицата. Тази срамежливост не е маркетингов трик, а идва от характерите на тримата. Първоначално по време на живи изпълнения The xx рядко вдигат поглед от инструментите си, с което всъщност затрудняват доброто взаимодействие с публиката. Това обаче не ги проваля.

Сега са по-уверени на сцената, но онова, което се случва извън нея, остава мистерия.

Роми, Оливър и Джейми не са медийни личности, не влизат в излишна полемика и няма да ги видите в жълтите издания. Казват всичко с песните си. Но когато се налага да говорят, не се крият. Групата реагира, когато британският премиер Дейвид Камерън използва тяхна музика на политическа конференция, когато същото направиха и хърватски организации срещу гей браковете в озвучаването на тяхна кампания.

Да прецениш кога да говориш и кога да замълчиш не просто е умение, което всички артисти трябва добре да владеят в съвременната дигитална епоха и цялата й показност, но също така и ценен личностен урок, който получаваме, докато растем. Затова The xx казват, че с новия си албум ще покажат, че са стъпили в зрелостта.

„Първият ни албум беше откриване кои сме. Вторият албум е своеобразно следствие на това. Третия албум идва от това, че вече се познаваме", казва Сим.

Неслучайно едва сега излиза наяве и историята за създаването на парчето, с което инди електро триото проби първо медийната завеса, а след това и чартовете преди шест години - "Crystalised".

„Чух от майка ми за процес, при който пепелта от кремираните хора се кристализира. Колкото и ужасно да звучи, бях впечатлен от принудителната и съзнателна трансформация в нещо красиво. От това дойде и концепцията за песента", разказва Сим, основният вокалист на групата заедно с Роми.

The xx са пораснали, но музиката им все още навява безвремието на ученическата любов.

Новините

Най-четените