Можехме да сложим и оригинала на тази песен, но нямахме желанието. Мерилин Менсън просто дава нова, допълнителна чувственост на парчето, посветено на онази любов, която е просто токсична и не си заслужава да бъде запазена.
Не всяка любов доживява до дълбоки старини. Понякога нещата са много по-банално материалистични и един мързелив съпруг просто трябва да си стегне багажа и да хваща пътя.
Вечният женски химн на онези дами, които няма да се предадат на разбитото сърце и ще оцелеят, за да намерят евентуално някой ден нова любов. Или котка.
Понякога раздялата след връзка минава през теб като товарен влак. Въпросът обаче е да имаш силата да се изправиш след това. В този случай парчето е за онези, които успяват.
Някои връзки могат да приключат и само с една вечеря навън. За това говори това вечно забавно парче на Клуб НЛО.
Песните на Джони Кеш могат да са мехлем за всяко наранено и самотно сърце, а Solitary Man разказва именно за това - за нежеланието да играеш игрички и да правиш компромиси с любовта (и с неверни жени).
Не всяка изгаряща любов реално работи в твоя полза. Понякога любовта е като на алкохолик към чашата му.
Неверните мъжки сърца и това колко болка могат да причинят те... Както и колко откачена може да бъде една красива червенокоса жена с наранена гордост и презрение към мъжкия пол.
Гениалните Joy Division и тяхната може би най-известна песен за това как любовта понякога не издържа, оставяйки двамата души студени и без интерес един към друг.
Най-важният житейски урок, който един мъж (бил той млад или на възраст) трябва да научи - не всяка красива жена е подходяща за теб. Някои е добре да ги гледаш само отдалече, иначе може да се натровиш много тежко.
Хубавите спомени не стигат понякога, за да заплатят за всички сълзи после.
Всъщност понякога на раздяла осъзнавате, че единственото общо помежду ви е само това, че харесвате един и същ филм. Жалко, че тези неща се разбират едва в края на връзката.
Ако една фатална жена не ти е разбивала сърцето, ама така че да намразиш любовта по принцип, живял ли си изобщо?
Ултимативната песен за това специфично удоволствие, когато успееш да вгорчиш живота на бившата половика. И мазната усмивка, която следва след това.
Толкова да е грозен краят на една връзка, че да посветиш на бившата си цяла песен, в която да й обясняваш как не можеш да понасяш асболютно нищо у нея. Ех, любов! И това от групата, която е известна като "НЕ СМЕ GUNS N'ROSES"
Срещнеш жена, на която да искаш да й поднесеш целия свят в краката, а след седмица се оказва, че тя не може да те понася...
И когато накрая любовта те е оставила празна черупка на самия себе си, осакатена духовно от душевните мъчения на бившата половинка.
Една песен за изневярата, за фалшивите претенции за любов и за наранени сърца на едни татуирани пичове.
И (само)омразата, когато оставяш любимата жена да си отиде.
Или когато за раздялата обвиняваш специално и единствено другата страна.
За да се върнем пак на момента, в който любовта и омразата ти към човека до теб са толкова големи, че ти иде да крещиш.
Парчето, което Петер Тегтгрен (по-известен у нас като Пешо от Hypocricy) посвещава на своята бивша съпруга. Жестът би бил мил, ако песента не я призоваваше да отиде някъде далеч и да пукне...
