Огромно течение, което започва още от Black Sabbath и се разклонява в редица поджанрове като epic doom, stoner doom, sludge doom, funeral doom, black doom и death doom. Doom metal групите свирят в бавни темпа, често с настроени ниско китари с цел постигане на максимално дебел и плътен звук. Тематиката в текстовете няма да ви изненада - става въпрос за мрак, надвиснала гибел и обреченост, а вокалите са дълбоки, далечни и лишени от човечност.
Death doom е сред популярните разклонения и вкарва малко повече енергия и комплексност от обичайните за жанра. Сред видните му представители са Paradise Lost, Swallow the Sun и My Dying Bride. Ако търсите нещо още по-злокобно обаче, трябва да чуете funeral doom банди като Thergothon, Corrupted или Mournful Congregation. Funeral doom метълът се характеризира с погребални песни с още по-бавно темпо, с пространствени клавири и вокали, които сякаш изръмжават последните си дихания. Друг любопитен поджанр, който също се причислява към дуум метъла, е известен като drone metal и включва продължително звучащи ниски тонове, които често жужат непрекъснато по време на целите песни. Китарите са със силен ехо ефект и звучат безкрайно далечно, песните са хипнотизиращи и без конкретно изнесен бийт. Този стил възниква в края на 90-те с експериментатори като Sunn O))), Earth и Boris.
Блек метълът така или иначе не е особено жизнерадостна музика, но си има и своето още по-депресиращо разклонение. Отчаянието, омразата и всякакви негативни емоции вдъхновяват самоубийствения блек метъл, а визуализациите включват екстремно насилие и болка. В музикален план, повечето банди използват дуум метъл стилистика, но темпата често са по-бързи, включват се комплексни инструментали, а вокалите са под формата на стържещи писъци и вопли. Целта е слушателят да потъне в хипнотично депресивно състояние. Сред suicidal black metal бандите, които заслужават внимание, са Xasthur, Silencer и Lifelover.
Да, и такова нещо съществува и няма как да не представлява интерес за метъл маниаците, които изгарят от желание да откриват нови проявления на любимата си музика. Космически, атмосферичен и безкомпромисно сложен и комплексен, този жанр се отличава с технични инструментални партии и много бруталност. Сред представителите са Rings of Saturn, The Faceless, Enterprise Earth и The Zenith Passage.
Как бихте си представили комбинация между блек метъл и класически рокендрол? Може да не изглежда като добра идея, но двата жанра се смесват изненадващо добре при банди като Kvelertak. Други представители са Vreid и късните Satyricon. В същата сфера е и death ’n’ roll поджанрът, в който шведите от Entombed с техния Wolverine Blues са първият истински пример. Последваха ги групи като Six Feet Under и Carcass.
Не чак толкова странен, но изключително качествен стил, който вкарва в тежката музика традиционни фолклорни инструменти като флейти, гайди и дори латерни към суровите вокали и бруталните рифове, типични за хеви метъла. Eluveitie е много представителна за течението банда, която не само използва мандолина, арфа, бодран и други подобни, но усвоява и традиционни фолклорни ритми. Други стойностни представители са Korpiklaani и Finntroll.
Към фолклорния метъл обикновено е поставян и пиратският метъл - хеви, траш и понякога спийд метъл, в който се развива класическа пиратска митология с традиционни моряшки песни. Начало на жанра поставя немската група Running Wild с албума Under Jolly Roger.
Антипод на всичко досегашно, белият метъл, познат още като християнски метъл, усвоява блек метъл стилистиката, но вместо на злокобни, брутални и мизантропски послания, залага на християнските теми и ценности в песните. Antestor, Admonish, Crimson Moonlight и Horde са сред изтъкнатите примери.
За най-екстремно настроените, търсещи най-възмутителните и отблъскващи проявления на музиката, съществуват и тези жанрове. Дет метълът и грайндкорът предлагат достатъчно екстремизъм, но тук са допълнени от порнография и всякакви сексуални перверзии в текстовете и визуализациите. Обложките на албумите са с агресивно сексуално съдържание и ви подготвят достатъчно откровено за това, което ви очаква в песните.
За родоначалници на pornogrind жанра се смятат Gut, а други представители са Spasm, Cock and Ball Torture и Waco Jesus. Pornogore разклонението включва още повече насилие в текстовете, а на вокалите се поставят ефекти, които правят животинския рев още по-нисък и гърлен, в песните се добавят различни шумове и неприятни звуци, които карат музиката да звучи направо пародийно. Бандите са с имена като SpermSwamp и Sperm Massacre.
Завършваме с нещо далеч по-леко, възникнало в средата на 2000-те и комбиниращо доста стилове, сред които хип-хоп, техно и поп. Вокалите обаче отново са крещящи и скриймо елементът плюс други пост-хардкор и хеви елементи обосновават причисляването на този жанр към метъла. Някои отнасят към crunkcore течението и Hollywood Undead, които съвсем скоро направиха шоу в България заедно с Papa Roach. Иначе представители на стила са също Breathe Carolina, Brokencyde и Blood On The Dance Floor.
