Средната заплата в България е нараснала три пъти за последните 10 години. Това показват данни от последния анализ на УниКредит за района на Централна и Източна Европа. За тази година тя ще бъде 420 евро, докато през 2004 г. българите са получавали средно на месец по 150 евро.
Нетното финансово богатство на глава от населението нараства 4 пъти за същия период, като очакванията за тази година са този показател да достигне средно 2 301 евро на човек. Според данните в анализа задлъжнялостта на българските домакинства намалява плавно и през 2015 г. ще достигне 25 на 100 от БВП. Пикът в тегленето на нови заеми е бил през 2008 г., когато задълженията на българите са били 30.4% от БВП.
Очаква се през тази година БВП на глава от населението в България да достигне 5 585 евро. Увеличението на този показател е от 2 пъти спрямо данните преди 10 години.
Световната финансова криза от 2008 - 2009 г. и в по-малка степен кризата с европейския държавен дълг през 2011 г. водят до временен спад във финансовото богатство, основно поради загуби на капиталовите пазари, както и поради промяна на състава на финансовите активи. За сравнение през 2013 г. нетното финансово богатство на домакинствата в Австрия, Германия и Италия възлиза на 6.8 трилиона евро.
Разлика във финансовите услуги
Разликата в нивото на разпространение на финансови услуги между страните от ЦИЕ и по-развитите пазари е най-очевидна при разглеждане на активите, а не на задълженията.
Наблюдава се по-голям интерес към по-сложни финансови продукти, но парите продължават да имат водеща роля. Анализите показват, че в портфейла от финансови активи най-голям дял заемат парите, държани в чужда валута и банковите депозити. В резултат от световната финансова криза от 2008 - 2009 г. домакинствата в ЦИЕ са прехвърлили значителна част от капитала си в парични активи. В последствие постепенно започва и пренасочването на средства към взаимни и пенсионни фондове, и към застрахователни продукти.
През последните години ипотечните кредити нарастват по-бързо в сравнение с потребителските заеми, като изключение правят Русия и Турция. В Австрия, Германия и Италия заемите за покупка на жилище достигат 34% от БВП, при 17% в ЦИЕ.
Кредитите в България
Ипотечните кредити в България са 45 на 100 от общите задължения на домакинствата, докато останалите 55% са разпределени в потребителски кредити, овърдрафти, кредитни карти и лизинг. Най-слабо е разпространението на ипотечни заеми в Русия - едва 4% от задълженията на домакинствата.
За периода от 2004 до 2008 г. годишният ръст на жилищните кредити достига 37.8%, а за периода 2008 - 2013 г. - 8.2%. За сравнение през 2004 - 2008 г. и 2008 - 2013 г. потребителските кредити са нараснали на годишна база съответно с 31.6% и 0.8%. През миналата година делът на жилищните кредити от общия размер на финансови задължения на домакинствата в Централна и Източна Европа достига 57% (в данните не са включени Русия и Турция).
През 2013 г. близо 82 на 100 от финансовите активи на домакинствата в България са в банкови депозити и в кеш, 16% са вложени във взаимни и пенсионни фондове, както и в застрахователни продукти. В същото време едва 2% от активите на българските домакинства са инвестирани в ценни книжа. Страната се нарежда на челна позиция по процент на депозитите от общото финансово богатство на домакинствата в ЦИЕ. С по-висок процент е само Турция.
За сравнение в Австрия, Германия и Италия 38% от финансовите активи на домакинствата са под управление на взаимни и пенсионни фондове, а 25% от активите са директно инвестирани на капиталовите пазари.
