Индия влезе в елитния клуб на космическите държави и стана първият представител на Азия с успешна мисия за достигане до орбитата на Марс - с космически апарат без астронавти, чиято цел е да събере научна информация за атмосферата и повърхността на планетата. Само час по-късно апаратът предаде първи снимки от повърхността на Червената планета чрез станцията в Канбера, Австралия.
Облечен в тематична червена риза, индийският премиер Нарендра Мори обяви тържествено, че „почти невъзможната мисия" "Мангалиан" е приключила успешно, при това от първи опит. Стойността й възлиза на 74 милиона щатски долара - толкова струва и 3D-касоразбивачът на Холивуд „Гравитация" с участието на Джордж Клуни и Сандра Бълок.
Индийските авангардни космически технологии са разработени с малък бюджет, а космическите мисии на страната са сред най-евтините в света. За сравнение - космическият апарат на НАСА "Мейвън", който преди два дни навлезе в орбитата на Червената платена, струва почти десет пъти повече - 671 милиона долара. Марсоходът „Кюриосити" пък струва 2 милиарда долара.
"Мангалиан" беше изстрелян на 5 ноември миналата година, като целта бе да бъдат тествани космическите възможности на Индия за междупланетни мисии и за бъдеща пилотирана марсианска програма. Достигането на орбитата на Марс бе предавано пряко по националната телевизия в Индия, както и в социалните мрежи, предизвиквайки вълна от радостни емоции и национална гордост.
Марсианската сонда на Индия само ще разшири космическите амбиции на Индия, обяви още Нарендра Мори пред разплаканите учени в командния център на Индийската организация за космически изследвания (ИСРО) в Бангалор.
Една от най-важни задачи на апарата е да търси метан в орбитата на Марс. Този газ на Земята е пряко свързан с живота, но може да бъде произвеждан и небиологично. За пръв път метан бе открит в марсианската атмосфера преди десетилетие. Неотдавнашните проучвания на марсохода "Кюриосити" на НАСА обаче разкриха само остатъчни следи от газа. Това озадачи учените, тъй като метанът трябва да издържа до 200 години на Марс.
До момента успешни мисии, свързани с Червената платена, имат САЩ, Русия и Европейската агенция за космически изследвания. Китай също опита да достигне до Марс през 2011 година, но без успех. Три години преди това провал претърпя и Япония. По-малко от 50 процента от 51 международни мисии до Марс са успешни и никоя друга агенция не може да се похвали с постижение от първи опит. НАСА поздрави индийските си колеги с tweet "Добре дошли на Марс".
Стъпка по стъпка
Индия планира втора мисия до Луната през 2016-2017 г. със спускаем космически апарат и роувър за изследване на повърхността.
Индия извървя дълъг път, откакто изстреля първата си изследователска ракета през 1963 г. от рибарско село в щата Керала. За малко повече от пет десетилетия индийските учени бавно, но непоколебимо, достигнаха космически капацитет въпреки ограничения бюджет и ембаргото за високотехнологичен трансфер след ядрените опити на страната през 1974 г.
След като изстреля първия си спътник през 1975 г., Индийската организация за космически изследвания разработи по-съвършени сателити и съвременна серия от ракети. Индийски ракети досега за изстреляли 40 чужди спътници, което показва амбицията на страната да стане основен играч на многомилиардния световен пазар за търговски космически полети. Тя изгради и една от най-големите системи в света от комуникационни спътници и за дистанционно следене, като започна през 1983 г.
През 2008 г. Индия започна нова фаза в космическите изследвания с лунната мисия "Чандраян-1". Космическият апарат откри вода и лед на спътника ни и това увеличи авторитета на страната след утвърдените космически сили като САЩ и Европейския съюз.
През 2012 г. Индия стигна до 100-тната си космическа мисия, като изведе на орбита френски и японски спътници. ИСРО отбеляза още един успех през януари тази година, когато изстреля първата си ракета с криогенно гориво след продължили две десетилетия усилия да овладее технологията.
Космическата програма на Индия непрекъснато предизвиква критики, че страната, в която живеят една трета от бедните в света, не може да си позволи космически изследвания. Индийските учени обаче отвръщат на критиките, че технологиите, създадени за космическите им програми, имат практически приложения в области като дистанционно изследване, контролиране на наводненията, предупреждение за циклони, ракетни технологии и материалознание. Страната има солидна система за техническо и научно образование, която изгражда милиони софтуерни програмисти, инженери, лекари.
