Кой ще бъде новият български еврокомисар? Кой и кога ще го предложи, за каква позиция може да се бори България?
Засега тези въпроси остават без официален отговор, но под повърхността кипи усилен процес по договаряне.
Кой иска да стане комисар?
Вече се хвърлиха залози, че Сергей Станишев ще наложи кандидатурата си в замяна на оттегляне от вътрешната политика. Бойко Борисов дори пророкува конкретен пост за председателя на БСП - комисар по имиграцията.
От БСП твърдят, че въпросът е открит, но ако се вярва на министър-председателя Пламен Орешарски - решението ще се вземе колективно, с участието на всички парламентарни сили. Източници на в. "Сега" издават, че именно той не одобрява кандидатурата на Станишев.
А формално предложението трябва да се направи от министър-председателя.
Междувременно от Брюксел се чуват все повече гласове в подкрепа на досегашния български представител в ЕК - Кристалина Георгиева. При това шансовете й се увеличават като кандидат за поста на Катрин Аштън.
Добър избор за Върховен представител
Под това заглавие белгийското независимо издание Bruxelles2 публикува анализ на френския анализатор Никола Гро-Верхайде.
"В момент, когато светът е по-объркан отвсякога, а страните-членки на ЕС са отслабени от изминалите години на политически и икономически кризи, Европа няма право на грешки", твърди той.
Какъв на идеалния кандидат за поста "външен министър на ЕС" - личност, която няма да използва 2,5 г. да разучава европейските механизми; личност, която познава ключовите лостове на европейската външна политика; личност, която има "добре поддържано тефтерче" с актуалните контакти на световните лидери.
"Днес името на Кристалина Георгиева се спряга както от други медии, така и от някои политици. И с право - тя действително покрива повечето критерии", пише Гро-Верхайде.
Според негто Георгиева може да влезе в тази роля без никакво забавяне, така че да осигури плавен преход след мандата на Катрин Аштън - "а това не може да си го припише никой от останалите".
"ЕС няма нужда от "голяма уста" начело на своята дипломация"
Георгиева е описана като човек, който пасва на профила на дипломат No.1 - да си познава работата, да няма огромно его ("за разлика от някои европейски министри") и да знае как да води преговори с деликатност и финес.
Опитът на Кристалина Георгиева в Световната банка я е научил на определена дисциплина, както и на умението да подкрепя думите си с цифри, пише Никола Гро-Верхайде.
В същото време, тя знае, че невинаги е правилно да се действа със сила, а трябва да се търси баланса.
Оперативен опит
Заради ресора, за който в момента отговаря, Кристалина Георгиева има контакт с политици от всички краища на света - "от държавни лидери до техните противници, идващи от редиците на гражданското общество", пише изданието и обръща внимание на ролята й в Централно-африканската република и в сирийската криза.
Освен че като действащ еврокомисар познава добре и правната, и институционалната механика на Брюксел, Георгиева сама отстояваше каузи, чиято подкрепа далеч не беше гарантирана - като Европейския механизъм за гражданска защита, припомня B2.
"Никога не избягва неудобни въпроси. Но не се опитвайте да я преметнете с подвеждащ въпрос или да изкопчите повече от това, което иска да ви каже - просто няма да стане", разкрива журналистът.
И допълва, че е изненадан от факта, че Георгиева владее перфектно английски език, говори немски и руски, а и е изпълнила обещанието си да научи френски език - "още една рядкост - политик, който си изпълнява обещанията и който говори френски".
Въпрос на баланс
"Кристалина Георгиева е може би "есенцията" на това, което би трябвало да бъде европейската външна политика - обърната ту на юг, ту на изток, гледаща хем наблизо, хем надалеч. А като жена, тя се вписва добре във все по-феминистичния екип на Европейската комисия", продължава статията.
Според изданието Георгиева е смятана за "един от успехите на втората комисия на Барозу", заедно с Дачиан Чолош (Румъния), Мишел Барние (Франция) и Сесилия Малмстрьом (Швеция).
"В безмилостната обстановка на европейската политика, където е нормално да имаш зъб на някого или да мразиш от чиста дребнавост, този единодушен позитивизъм по адрес на Георгиева е значително постижение...", пише Никола Гро-Верхайде.
