В Украйна се провеждат предсрочни парламентарни избори за парламент, в които 33 милиона украинци трябва да изберат новата власт.
231 международни наблюдатели наблюдават изборния процес, редът се осигурява от 80 000 милицонери и 7.5 хиляди служители на Министерството на извънредните работи.Предсрочните избори се случват 8 месеца, след като близкият до Москва президент Виктор Янукович беше свален от власт.
До момента сблъсъците срещу проруските сепаратисти в страната са отнели живота на 3 700 души.
Украйна губи около 5 милиона гласоподаватели - в анексирания от Русия Крим, който вече не е украинска територия и в контролираните от сепаратистите провинции в района на Донбас. В Донецк и Луганск ще се проведат други избори на 2 ноември, с които да се избере независима от Киев власт.
Социологическите проучвания показват, че по-голямата част от украинските граждани подкрепят икономическите демократични реформи, най-вече тези, свързани с борбата срещу корупцията и евентуалното членство в ЕС.
В навечерието на вота, президентът Петро Порошенко обеща изцяло нов парламент, който да бъде реформиран, не корумпиран, проукраински, проевропейски, а не проруски.
За първи път след разпадането на Съветския съюз не се очаква проруска партия да мине 5-процентовата бариера, предава AFP. И ако за това има яснота, то не е ясно как ще се справят партиите с разкъсването на Украйна.
Според социологическите проучвания безспорен лидер на изборите ще бъде президентската партия „Блок на Петро Порошенко". Шансове да изпратят свои депутати във Върховната Рада имат още пет партии - „Радикалната партия", „Баткивщина", „Народният фронт", „Силна Украйна" и „Опозиционният блок".
Очаква се в парламента да не влязат представители на Комунистическата партия, националистическата „Свобода" и радикалното движение „Десен сектор".
Ще бъдат избрани 424 депутати. 199 от тях ще бъдат излъчени от едномандатни мажоритарни райони, а 225 ще бъдат избрани пропорционално по партийни листи.
