Въпреки че село Бръшлян е архитектурен резерват, голяма част от къщите му попадат извън програмата за реставрация и унилите им останки очакват своя край под палещите лъчи на слънцето
Снимка: Христо Узунов
По улиците на село Кости хора рядко се срещат. Затова пък местната рекичка е пълна със змии.
Снимка: Христо Узунов
Старото кметство на Кости представлява красива дървена постройка в характерен за Странджа стил.За съжаление отдавна изоставена.
Снимка: Христо Узунов
От липсващите стени на кметството се открива гледка към останалите къщи в селото. Много от тях - също изоставени.
Снимка: Христо Узунов
Камбанарията на местната църква наднича през изпочупените стъкла на един от прозорците.
Снимка: Христо Узунов
Безбрежното зелено море на Странджа обргъща тази опустяла къща в село Българи.
Снимка: Христо Узунов
Българи е единственото от петте нестинарски села в странджанско, в което този ритуал все още се изпълнява. Това обаче не е пречка тук също да има затворени църкви.
Снимка: Христо Узунов
Всяка година на 3-ти срещу 4-ти юни селото се изпълва с хора, дошли да гледат нестинарските танци. Когато на следващия ден жаравата изстине, улиците на Българи опустяват.
Снимка: Христо Узунов
Кондолово е едно от най-силно засегнатите от обезлюдяването странджански села.
Снимка: Христо Узунов
В Кондолово живеят едва десетина души, а старите изоставени къщи са честа гледка
Снимка: Христо Узунов
Красиво изрисуваният смесен магазин на селото почти винаги е затворен. Провизии се докарват от Бургас само след предварителна поръчка.
Снимка: Христо Узунов
Тъжното лице на Граматиково - изоставени къщи и некролози.
Снимка: Христо Узунов
Избуялата растителност от някогашните дворове обгръща запустелите домове.
Снимка: Христо Узунов
Още едно табло с некролози, иронично поставено пред изоставената фурна за хляб в Граматиково.
Снимка: Христо Узунов
Някога тук се е приготвял хлябът на селото. Сега постройката изпълнява функцията на склад.
Снимка: Христо Узунов
Един от многото стари гробове в гробището на Граматиково.
Снимка: Христо Узунов
Село Бръшлян е увековечено със старото си име Сърмашик в странджанския химн "Ясен месец". През 1982 г. селото е обявено за архитектурен резерват и много от старите къщи са реставрирани.
Снимка: Христо Узунов
Резерват или не, забравени къщички като тази често се срещат по уличките на Бръшлян.
Снимка: Христо Узунов
Бръшлян. Оголените останки на старите домове свидетелстват за обезлюдяването на Странджа.
Снимка: Христо Узунов
Бръшлян. Напускайки тези места, животът оставя след себе си само празни прозорци и забравени спомени.
Снимка: Христо Узунов
Призрачното село Звездец. Освен от 500-те местни жители, популацията тук е запълвана и от почти 2000 военнослужещи от вече разформированото поделение.
Снимка: Христо Узунов
В тези зловещи постройки някога са живели семействата на военните.
Снимка: Христо Узунов
Всичко, което може да се отмъкне от изоставените апартаменти, е разграбено, за да премине в друго агрегатно състояние някъде из пунктовете за вторични суровини в околността.
Снимка: Христо Узунов
Известно в близкото минало като част от "Триъгълника на смъртта", днес страшното прозвище е все така актуално за селото.
Снимка: Христо Узунов
Следи от първата частна дейност в Звездец през 90-те години на миналия век.
Снимка: Христо Узунов
Магазин за хранителни стоки по соц образец, превърнал се в жалък метален скелет от едно ненужно минало.