На няколко километра от българо-гръцката граница почти изоставеното село Киселчово отново намира сили, за да продължи съществуването си (ГАЛЕРИЯ)
Снимка: Христо Узунов
В Киселчово има около 50-ина къщи. За съжаление, по-голямата част от тях са изоставени, или се обитават само през лятото.
Достъпът до красивото село е силно затруднен от разбития асфалтов път, който води до него. Въпреки това, пътешествието към този край си заслужава всеки изминат метър.
Снимка: Христо Узунов
Постоянните жители на Киселчово са едва 14 души и вечер селото попада в плен на тишината
Снимка: Христо Узунов
Селото е разположено на южен склон, заобиколен от борови гори и стръмни скали, а всички къщи тук са изградени от традиционен дялан камък
Снимка: Христо Узунов
Историята на Киселчово е дълга и в нея се преплитат няколко периода. Къща от началото на века, чешма от времето на комунизма и съвременен парник
Снимка: Христо Узунов
В селото няма никакъв GSM-обхват. Тук не звънят мобилни телефони, а ритъмът на живота е застинал в епохата на газените лампи, каручките и ръчния труд
Снимка: Христо Узунов
В годините на ТКЗС-тата земята в селото се е обработвала упорито, отглеждали са се и крави. Днес обработваема е само някоя и друга градинка, а кравите са заменени с овце
Снимка: Христо Узунов
За местните жители няма по-хубаво нещо от родния край и, загърбили изкушенията на градския живот, те продължават да доказват, че българското село все още има място под слънцето
Снимка: Христо Узунов
Недко Кокаров. 70-годишният пенсионер е човек с голямо сърце и сладкодумен разказвач, който живописно рисува с думи родопското ежедневие
Снимка: Христо Узунов
Рупеца е прекарал целия си живот в Киселчово. Работил е като лесничей и все още си спомня за времената, когато селото е било изпълнено с живот
Снимка: Христо Узунов
Бай Хашо току-що е приключил с работата в овощната си градина и се наслаждава на хладната бира и киселчовския залез
Снимка: Христо Узунов
Той е щастлив от живота си и вярва, че за Киселчово предстоят хубави дни
Снимка: Христо Узунов
Част от ежедневието на бай Хашо. Старият миньор товари дърва върху катъра си, а здравите му ръце разсичат дебелите клони с един удар
Снимка: Христо Узунов
Времето ще покаже дали Киселчово отново ще се превърне в оживено село, или ще е поредното изчезнало от картата. Едно обаче е сигурно - докато има хора, които да пазят духа му жив, то ще продължи да съществува
