Скалните ниши край село Лисиците ревниво пазят своите тайни. Край тях, през старокаменната епоха, траките са извършвали своите ритуали, свързани с култа към слънцето
Снимка: Христо Узунов
От село Широко поле започва маркирана туристическа пътечка, която отвежда до въжения мост на село Лисиците
Снимка: Христо Узунов
Пътечката преминава през малка борова гора и пресича железопътните релси по линията Кърджали-Димитровград
Снимка: Христо Узунов
Старата чакалня на жп спирка “Момина скала”. Сградата отдавна не функционира, но спирката ежедневно се използва от жителите на Лисиците за връзка с града
Снимка: Христо Узунов
Мостът при село Лисиците е най-дългият въжен мост в страната - две групи от по 20 стоманени въжета държат 260-те метра дъски, опънати над водната повърхност
Снимка: Христо Узунов
Язовир “Студен кладенец” е създаден в средата на 50-те години. Оттогава единствената връзка със света за село Лисиците е мостът. През 1993 г. придошлата вода на язовира отнася стария мост и близо до останките му е построен нов
Снимка: Христо Узунов
Заблудена овца, изостанала от стадото си, препуска сред зеленината от другата страна на язовира
Снимка: Христо Узунов
Тази плюшена маймунка, поставена на един от стълбовете близо до моста, посреща случайните минувачи
Снимка: Христо Узунов
Пътечка, лъкатушеща между широколистни дървета, отвежда до селото
Снимка: Христо Узунов
Една от първите къщи в селото. Зад плетената ограда са наредени стройни редици с домати. Заради близостта с язовира почвата тук е плодородна
Снимка: Христо Узунов
Селската чешма още помни епохата на петолъчките. През лятото водата в нея често пресъхва, затова местните са я снабдили с помпа
Снимка: Христо Узунов
Върху полуизсъхнало старо дърво са окачени нови туристически табелки, насочващи към маршрути за пешеходци и колоездачи
Снимка: Христо Узунов
Туризмът е надежда за целия регион, а многобройните природни и исторически забележителности в околността чакат да бъдат открити
Снимка: Христо Узунов
Животът на това място е запазил облика си отпреди век, когато водата и електричеството са били лукс, а автомобилите непостижим блян
Снимка: Христо Узунов
Характерна гледка за повечето дворове в Лисиците. Лодките са логичната алтернатива за място обградено с вода, до което няма асфалтов път
Снимка: Христо Узунов
Животът бавно напуска Лисиците. Повечето къщи отдавна са опустели и една по една се рушат
Снимка: Христо Узунов
Предмети като тази гума са единствените спомени за някогашните собственици на руините
Снимка: Христо Узунов
Останките от старата административна сграда и смесения магазин на селото. В момента най-близките магазини за жителите се намират в съседното Широко поле
Снимка: Христо Узунов
Гробището на Лисиците е скрито сред зелена букова горичка. Само то увеличава популацията си в региона...
Снимка: Христо Узунов
Животновъдството е основен поминък на селото. Из землището му са обособени множество кошари за всякакъв добитък, а денем обитателите им пасат из околните хълмове, от които се разнася звън на чанове
Снимка: Христо Узунов
Някои от животните са отделени в затворени пасища и с радост се заиграват с минувачите, за да разнообразят деня си
Снимка: Христо Узунов
Самоделен катамаран е закотвен насред зеленото поле. Заради планов ремонт на стената на язовир “Кърджали” водата на двата басейна е източена
Снимка: Христо Узунов
В подножието на Читкая огромна канара се е изтъркулила в язовира. Чертите по нея показват обичайното ниво на водата
Снимка: Христо Узунов
Читкая - древното светилище на траките от племето коелалети
Снимка: Христо Узунов
В превод Читкая означава “Зидана скала”. Името идва от тракийската крепост, която някога се е намирала край тези скали
Снимка: Христо Узунов
Този тип трапецовидни скални ниши е характерен за региона на Източните Родопи. Такива могат да бъдат видени край Татул, Перперек и другите средища на тракийската цивилизация
Снимка: Христо Узунов
Ерозията е унищожила много от нишите, но много от тях все още могат да се видят по различни части на скалите
Снимка: Христо Узунов
Учените предполагат, че такива скали са се използвали като некропол, а в нишите са поставяни урни с прах от починалите траки
Снимка: Христо Узунов
От върха на Читкая се разкрива панорамна гледка към коритото на река Върбица и мястото, на което се намира средновековната крепост Вишеград
Снимка: Христо Узунов
Изглед към село Лисиците и скалния масив Хисаралтъ, на върха на който е разположена другата близка средновековна крепост - Моняк