Недооцененият шедьовър Enslaved: Odyssesy to the West на английското студио Ninja Theory е типичен пример за игра, която можеше да изпише името си със златни букви в историята на гейминга. Тя взима поизтърканата постапокалиптична сцена и я представя по невероятен визуален и сюжетен начин. Историята, базирана на древна китайска митична приказка, е едновременно брутална и затрогваща; анимациите са добре изпипани, а майсторските умения на актьора Анди Съркис вдъхват живот и характер в неговия герой. Играта обаче излиза през есента на 2010 г., заобиколена плътно от комерсиални титани като Halo: Reach и Fallout: New Vegas. За мнозина геймъри дилема няма: активна онлайн общност за много месеци напред и огромен свят със стотици часове приключения изглеждат като по-добро комерсиално предложение в сравнение с тази относително кратка и линейна игра, затова продажбите й страдат.
Тази научнофантастична масова онлайн игра е създадена от Carbine Studios, което на свой ред е сформирано от множество ветерани от индустрията. Така например откриваме Кевин Биърдсли (водещ разработчик на World of Warcraft), Тим Кейн (програмист на Fallout и един от основателите на студиото Troika) и Джеръми Гафни (Asheron's Call и City of Heroes). В играта влизате в ролята на различни класове като войници, изследователи, учени и заселници, за да покорите мистериозна планета, разположена на ръба на известната галактика. Проблемът е, че когато WildStar най-сетне излиза през 2014 г., манията по ММОRPG жанра отдавна е замряла. В резултат, само година по-късно играта приема free-to-play модела. По същото време студиото Carbine е принудено да освободи значителна част от своите служители, а планираната китайска версия на WildStar също е прекратена. Резултатите от 82 и 80 пункта средни оценки в събирателните сайтове за рецензии Metacritic и GameRankings показват, че в WildStar наистина има нещо положително - но понякога освен от качество, една игра се нуждае и от по-благоприятни обстоятелства, за да спечели феновете.
Още с първите ви крачки ще усетите невероятната атмосфера на този хорър шутър, а когато влезете в злокобното имение, в което се развива действието, наистина ще се почувствате сякаш сте до разкъсаните пердета, леко полюшвани от вятъра, над проскърцващите под краката ви дъски. Началото на миналото десетилетие обаче бе време на значителен възход на шутър жанра. Буквално в същия времеви период Return to Castle Wolfenstein бе наградена от Академията за интерактивни изкуства и науки за компютърна екшън игра на годината, докато Computer Gaming World избра за най-добра екшън игра на 2001 г. Aliens versus Predator 2. Clive Barker's Undying бе номинирана и в двете категории. Неволите на играта продължиха и в наградите на Computer Games Magazine, което предпочете Operation Flashpoint: Cold War Crisis за своята екшън игра на 2001 г. Всички тези несполуки и слабите продажби на Clive Barker's Undying доведоха до това, че плановете за добавяне на мултиплейър компонент, а след това и за продължение, бяха прекратени от ЕА.
Играта е истинска палитра от жанрове. Основната концепция представя един отворен свят; сраженията са типични за екшън-приключенските игри; в играта се срещат доста акробатични елементи, а всичко това се развива в историческите рамки на Втората световна война, като при това се опира на действителни събития. Париж е осеян с интересни места, които може да посетите и персонажи, с които да контактувате. Но най-силната страна на играта е уникалната атмосфера, която смесва звук и картина, за да придаде автентичната визия на окупиран Париж. Хрумването различните райони на града да бъдат в различни окраски в зависимост от това дали са под нацистка окупация или са свободни, е крайно интересно и оригинално. Така освободените места са цветни, шарени и огрени от слънце, а окупираните са издържани в мрачни, черно-бели тонове с минимални цветни елементи. За съжаление, The Saboteur се оказва последната игра на злополучното студио Pandemic. Тя е пусната само седмица след сходната като жанр Assassin's Creed II и незадоволителните продажби доведоха до това студиото да бъде разформировано.
Когато излиза през 1998 г., шутърът SiN определено е сочен за достоен наследник на Quake 2. Хитът на студиото Ritual Entertainment е поредното доказателство, че не е нужно да се използват върховите графични технологии, за да се направи нещо наистина приятно. Сюжетът, изпращащ ви във футуристичния град Фрийпорт през 2037 г., не е много засукан, но определено е интригуващ и на моменти ще ви изненада с напълно неочаквани обрати. За съжаление обаче, играта излиза в същия месец като Half-Life, която на свой ред се оказва основата за поколения шутъри след това. И SiN, и Half-Life носят по нещо ново за жанра, но епосът на Valve е играта, предопределена да се превърне във вечна класика. Затова за SiN днес почти не се говори, освен в кръга на ентусиазирани ретро геймъри, а играта е обречена да намира място най-вече в класации като тази.
Подобно на SiN, Everquest II също предлага доста иновации за жанра си (този път ММОRPG, а не шутър) и в някоя алтернативна вселена можеше да бъде неговото лице. Но докато SiN бе прегазена от Half-Life, Everquest II се препъна в World Of Warcraft. Everquest II излезе малко преди Blizzard да промени завинаги гейминга и всъщност предложи доста новости. Тя имаше реални холивудски актьори като Хедър Греъм и Кристофър Лий, които й дадоха гласовете си, дълго преди това да стане често срещано. Играта се радваше и на отлична за жанра графика, както и огромни мащаби. Феновете обаче не приеха многобройните промени, направени спрямо оригинала, чиято цел бе Everquest II да стане по-лесна и да занижи предизвикателството. Играта си спечели достатъчно отдадена общност, но когато ММО революцията избухна, тя не бе нейният предводител.
