Факт, сериалът не е нов, а се води трети сезон. След 26 години почивка обаче спокойно можем да го впишем сред добре забравените стари, изкарани като нови. А и като се има предвид колко по-различен е от предишните си два сезона, се вписва напълно в концепцията.
Истината е, че има едно общество от истински фенове на Дейвид Линч, които действително харесват неговите пориви да разказва по своя си начин (с дълги, протяжни и меко казано странни сцени) за извънземни, духове и т.н. За тях дългоочакваният трети сезон на Twin Peaks е прекрасен, вълнуващ и невероятен. За всички останали обаче това е просто загубено време, което никога повече няма да си върнете.
Безспорно голямото разочарование на Fox и огромен провал за иначе интересния комикс на Marvel. Идеята за "нечовеците", които притежават свръх способности, беше лансирана още от "Агентите на Щ.И.Т." (Agents of S.H.I.E.L.D.), но развитието й в съвсем отделно царство върху тъмната страна на Луната е свежо начинание. Очакванията към сериала бяха за нещо средно между "Отмъстителите" и "Игра на тронове". В крайна сметка обаче се получи посредствена история за братска ревност с малко суперсили и повърхностни интрижки. Дали заради недостатъчно добрия кастинг (реално с игра изпъкваше само Рамзи... Айуън Риън) или заради слаб сценарий, но определено Inhumans успя да се превърне в сериозно разочарование.
Идеята за аутистите саванти, които са надарени с великолепни способности в дадена област за сметка на определени щети в общуването е доста стара. Още от "Рейнман" с Том Круз и Дъстин Хофман и "Форест Гъмп" с Том Ханкс тя е развита и представена на публиката. Затова опитът да се вкара сериал, чийто главен герой е невероятно способен хирург, страдащ от аутизъм, не е кой знае колко революционна. Факт е, че Фреди Хаймор е изключително талантлив актьор, но реално същото не може да се каже за част от колегите му в сериала. А като добавиш и не особено дълбокия сценарий, нещата съвсем закономерно отиват към посредственост.
Безспорно се изисква смелост и склонност към поемане на рискове, за да направиш сериал за живота на един от най-големите драматурзи, които света познава. Тъжният факт обаче е, че рискът е риск, защото вероятността за провал е немалка. Именно това се получава в Will - драмата от 10 епизода за великия Уилям Шекспир и живота му преди да стане известен. Към неясната историческа рамка около личността му са добавени малко любовни пикантерии с красивата щерка на собственика на театъра, в който Шекспир поставя пиесите си, а за капак творецът е вкаран в тежки шпионски схеми около преследванията на католици в Англия. Резултатът - не особено интересен за гледане.
През целия сезон човек има усещането, че гледа някаква милениълска версия на "Далас", където всичките герои са Джей Ар. Сериалът като цяло представя версията как богатите живеят в един много по-различен свят, където правилата за нормалните хора не важат. Само дето не задълбава повече, правейки целия проект някак повърхностен и плосък. Колкото до Елизабет Джилис, която играе главната роля в шоуто, у нея нещо твърде много напомня на Линдзи Лоан във вече пропадналите й години.
Цялата история започва, когато Джош - разведен актьор - се връща да живее отново в сградата, в която е израснал. В апартамента до него живеят родителите му, а от другата страна - брат му с жена си и новороденото им дете. Сериалът е базиран отчасти върху личните преживявания на актьора Марк Фуърстайн (който играе и главната роля), докато снимал друг свой сериал - Royal Pains. Колкото до самото шоу - да, също толкова тъпо и жалко е, колкото звучи.
Какво се случва, когато технологичен милиардер реши да зареже голямата си лъскава компания, за да създаде социална мрежа за решаване на престъпления, подтикван от желанието да разкрие истинския убиец на дъщеря си. Идеята е, че на ограничено пространство хората могат да произведат много повече информация, отколкото обикновено полицейско разследване. С магически алгоритми платформата изолира тролове, хейтъри и обикновени глупаци, за да даде социално мотивиран краен продукт, решавайки сложни и привидно несвързани едно с друго престъпления. И макар да задава някои наистина интересни морални въпроси, самото изпълнение на продукта е далеч от добро. Джеръми Пивън в главната роля е меко казано неубедителен, а той се справя най-добре с ролята си. Колкото до историята, тя върви по-скоро мудно и досадно, отегчавайки зрителите.
Технологичен милиардер става свидетел на престъпление и, недоволен от реакциите на полицията, решава да вземе нещата в свои ръце. Той успява да се разбере с управата на града да поеме контрол над един западнал участък, превръщайки го в технологично напреднал център за решаване на престъпления, където бумащината и останалите скучни неща са изключени в името на успешния краен резултат. Дори да оставим настрана притеснителната идея за частна полиция, която върви по свирката на някакъв милиардер, самото изпълнение в сериала е меко казано скучно.
Приключенията на младия Хърбърт Уелс, който пътува напред във времето, за да спре най-добрия си приятел - Джак Изкормвача. Първата половина на 2017 г. беше изпъстрена със сериали за пътуване във времето, които успяха да изтъркат съвсем този фантастичен модел. По някакъв начин обаче Time After Time успява да изпъкне с посредствено изпълнение и липса на кой знае колко добра история.
Въпреки че започна още през 2016 г. на Timeless си заслужава да се обърне внимание. Отново следвайки вълната на пътувания във времето, този сериал успява да бъде досаден по един уникален, чисто американски начин. Историята разказва за млада университетска преподавателка по история, която е привикана от правителството да спре група престъпници, които са отвлекли машината на времето. Затова тя, един военен и един черен "шофьор" се качват на втората машина на времето и започват едно епично преследване с престъпниците. Междувременно се разкрива епичен заговор на хора, които искат да контролират историята на САЩ именно чрез тези машини на времето. Крайният резултат - един силно американски сериал, който вероятно ще тегавее дори на самите американци.
Другата тенденция при сериалите (и не само) от последните няколко години е да се показва другата страна на приказките. Като че ли обаче тя е започнала да се поизчерпва, тъй като Emerald City удари сериозно на камък. Алтернативната история зад "Магьосника от Оз" така и не успя да се превърне в "новото голямо нещо" въпреки всичките надежди на NBC. Новата Дороти не притежава сякаш достатъчната харизма за подобно шоу, въртящо се около един образ, захвърлен в чужд свят, а останалите сюжетни линии така и не са развити достатъчно добре.
Да, Шелдън от "Теория за Големия взрив" е забавен персонаж. Но сериал за детството му като странно дете, което носи папионки и се опитва да оцелее в училище и сред доста по-нормалното си семейство, по-скоро се разминава със забавното. И по-лошо - личи си, че е направен с едната идея да експлоатира още пари от един друг вече преексплоатиран сериал.
След опита за рестарт на поредицата "24" едно стана ясно - Ерик Картър не е Джак Бауър и няма и как да бъде. Когато "24" за пръв път се появи на екран, споменът за 11 септември беше съвсем пресен. Тогава образът на агента на ФБР, който е готов на всичко, за да спре терористите, беше повече от добре приет. През 2017 г. обаче опитът за възраждането на този образ, макар и с друг герой зад него, е по-скоро неуспешен. А и Кийфър Съдърланд си е Кийфър Съдърланд. Не може току така да бъде заменен.
Втората половина на 2017 г. бе белязана от няколко еднотипни сериала за величието на американския войник и за сложните мироопазващи мисии, които той е принуден да извършва в Близкия изток. Иначе казано - ако не си американски патриот, трудно би могъл да оцениш тези предимно еднопластови и плоски откъм сюжет продукции.
Има един специфичен жанр на сериалите, който разказва за хора, правещи бепричинни добрини, обикновено под зорките наставления на ангели, духове на починали или на самия Бог. Kevin (Probably) Saves The World е част от този жанр. Животът на Кевин е провал - проваля се в работата си като брокер на Уолстрийт, жена му го напуска, а той опитва да се самоубие. Затова и се мести при сестра си и нейната дъщеря тийнеджърка, която все още преживява смъртта на баща си. И точно когато Кевин се опитва да си стъпи малко на краката, му се явява ангел, приел формата на ниска, дебела негърка, която му казва, че е единствената останала чиста душа на света и бъдещето на човечеството е в ръцете му. И той трябва да прави добрини. Ако концепцията е поне донякъде забавна, след 4-5 епизода успява да се изтърка и да доскучее неминуемо.
Комедийният сериал разказва за една нелепа двойка - скептик и истински фен на паранормалното, които заради нелеп инцидент са наети от организация, наречена "Подземното бюро". Там те трябва да разследват поредица от "необясними" събития, случващи се в района на Лос Анджелис, за които се предполага, че са свързани с мистериозен обект, заплашващ съществуването на цялото човечество. Проблемът е, че комедията не е смешна, а историята не е толкова качествена, че да я следиш с истински интерес. И дотам.
