Две години в телевизията минават изключително бавно. Особено когато сме в очакване един от най-добрите сериали на 2017 г. да се завърне.
Първият сезон на "Големите малки лъжи" заслужено се превърна в едно от събитията преди две години.
Сериалът беше свежа глътка реализъм в сякаш безкрайния каталог с фантастика, хорър и екшън, който телевизията разгръща. Имаше за основа бестселър, отличаващ се с интересни персонажи и завършен сюжет.
В центъра му бяха женски персонажи, което умело беше използвано и подхванато от медии и зрители. Режисурата на Жан Марк Вале и сценарият на Дейвид И. Кели натовариха историята с дълбочина, достатъчна за няколко награди "Еми", сред които за най-добър лимитиран сериал. А шест страхотни актриси създадоха ярки и запомнящи се женски персонажи.
Да,"Големите малки лъжи" е един от най-големите хитове на последните години.
Предвид умело разгърнатата и завършена история в първия сезон, беше логично да се появи въпросът какво следва оттук нататък, след като HBO обявиха, че ще правят втори сезон. Има ли какво да се случи? Ще бъде ли толкова добро? Необходимо ли е изобщо?
Нека не забравяме и факта, че "Големите малки лъжи" беше анонсиран навсякъде като лимитиран сериал и дори взе награди за такъв. А това е малко несправедливо за сериали като FEUD: Bette & Joan, който за разлика от "Големите малки лъжи" беше и остана лимитиран.
Почти две години изминаха откакто зрителите видяха за последно Маделин, Селест и компания. Нормално, очакванията към тях, дни преди премиерата на 9 юни, да са завишени. След предварителни гледания на първите три епизода от новия сезон (които всъщност са половината от него), въпросът, който се появява в съзнанието на зрителя, е "Смалиха ли се "Големите малки лъжи"?".
Отговорът - по-скоро да. Новият сезон на "Големите малки лъжи" има своите неоспорими достойнства, но оставя горчив следвкус. Такъв, който напомня за преди 2 години, когато първият сезон ни разходи по улиците и в домовете на Монтерей.
Защо?
Вторият сезон започва там, където оставихме главните героини. На плажа, в привидно безвремие, оставило в миналото всички проблеми около убийството на Пери Райт. Илюзиите бързо са разбити с предвидимия ход на Лиам Мориартим, която измисля историите, развити от Дейвид И. Кели: случаят на Пери Райт не е приключен.
Но не това е най-големият проблем. Дори случаят да беше приключен, в Монтерей се появява лице, което довежда със себе си нова порция напрежение. Това е Мери Луиз Райт - майката на Пери Райт, която пристига в градчето, за да търси отговор на деликатните въпроси около смъртта на сина си.
Основният мотив на втория сезон на теория е отпечатъкът, който трагедията оставя върху жените, замесените в нея. И как всяка една от тях се опитва да се адаптира към живота, който никога няма да бъде същият.
Основният недостатък на началото на сезона е липсата на онзи единен елемент, който обединяваше всички персонажи в първия сезон. Проследявахме паралелно различните им истории, които се пресичаха в една точка - кулминацията. Съдейки от първите три епизода, тук подобна кулминация липсва.
Всяка от замесените в трагедията сега се опитва да подреди собствения си живот и останало от него.
И в тази адаптация връзката между персонажите на моменти се къса. А в този сюжет подобен ход е пагубен. Всички помним какво се случи с "Отчаяни съпруги". За съжаление паралелът между двата сериала, колкото и да горчи, на места не може да не бъде направен.
Тъй като също както Марк Чери, Дейвид Кели избира да върви по утъпкания път, вместо да проправи нов. А новите събития в живота на персонажите не водят до разкриването на техни нови черти, което да предизвика любопитство към зрителя.
Неясна е и липсата на Жан Марк Вале като режисьор. Факт е, че той успяваше да създаде ритъм на действието, който беше достатъчно интензивен и сложен, че да не се влияе от мащаба на действията. Или по просто казано - дори когато две жени пиеха чай или правеха нещо също толкова скучно, нещо в този момент се случваше.
Въпреки всичко казано дотук, има възможност пълният пакет от епизоди да изглежда по друг начин.
Надеждата за това лежи на плещите на най-силния коз на втория сезон - Мерил Стрийп. Затова спомагат два фактора. Първо: от нейният персонаж тръгват повечето нови сюжетни линии. Второ: когато вземеш Мерил Стрийп, която е доказвала колко добре работи с Никол Кидман, трудно може да се провалиш.
Тук формулата работи безотказно. Мери Луиз Райт е ново неизвестно в един сценарии, който разчита на познати вече параметри. А Мерил я играе достатъчно интересно, за да не разбира зрителят какво точно цели тази жена, какво изпитва или в кой момент хрисимата баба ще се превърне в дошъл от ада демон.
Именно тя е и най-голямата причина да отделим сериозно внимание на сериала.
Всичко това е само начално впечатление на сезона и би могло да се промени след като видим всички епизоди.
Но във всички случай вторият сезон на "Големите малки лъжи" е по-скоро опит за повтаряне на вече постигнат успех, отколкото постигане на нов и оригинален такъв. Нека да е ясно, че това не го прави лош. Сериалът вероятно отново ще се нареди сред силните заглавия на годината.
Проблемът е там, че първоначалните съмнения на зрителите, че няма какво толкова да се случи, донякъде бяха оправдани.
Сега остава въпросът дали "Големите малки лъжи" не трябваше завинаги да остане в полето на лимитираните сериали? Това ще разберем, след края на втори сезон, който въпреки средното си начало и недостатъците, си струва да бъде видян.
Първият епизод на "Големите малки лъжи" сезон 2 ще бъде достъпен в HBO GO на 10 юни сутринта. По HBО ще се излъчва всеки понеделник от 21 часа.
