Внимание! Спойлери!
Game of Thrones е вероятно най-великият екшън-ориентиран сериал в историята. Милиони зрители по цял свят затаяват дъх при пускането на следващия епизод, плачат за гибелта на множеството герои, ядосват се за успехите на персонажите, които мразят и празнуват победите на любимците си. Треската, обхванала света, е сравнима с тази по време на футболно първенство.
Междувременно все по-сериозни издания, като например Foreign Policy, пишат статии, в които Game of Thrones се анализира като реално случващ се процес. Отделно, в безброй лекции, курсове и презентации, може постоянно да срещнете препратки към света на "Песен за огън и лед", с които да се обясняват реални събития от историята и настоящето на собствената ни вселена. С две думи - Game of Thrones се превърна в глобален, културен феномен.
Трансформирането на франчайза в собствен свят от плът и кръв среща няколко пречки. Първата и най-важна е, че сериалът на HBO е създаден по фентъзи бестселъра „Песен за огън и лед“ на американския фантаст Джордж Р.Р. Мартин.
Това означава, че всички заклети фенове на литературната поредица ще бъдат изключително претенциозни по отношение визуализирането на любимата им измислена вселена. Самата книга от своя страна е основана върху въображаемата интерпретация на исторически събития, които реално са се случили в нашия свят.
Войната на Розите, конфликтите между Англия и Шотландия, както и други паметни средновековни събития, са послужили на Мартин като основа на неговото повествование. Всичко това означава, че нещата, които се случват в Game of Thrones, би следвало да почиват на същата базова логика, на която се основават и реалните исторически събития в нашия свят, плюс-минус малко дракони и магия.
Последният епизод на сериала, в който се разигра паметната битка при Уинтърфел (в книгите на български „Зимен хребет“), доказа точно обратното.
В хода на сражението, двете страни допуснаха поредица от фрапантни грешки, които за по-запалените почитатели на средновековното военно дело сериозно нагарчат в иначе епичния привкус на последния сезон. Грешките могат да бъдат тълкувани по два начина.
Единият е технически и лесен за обяснение - хората, отговорни за сценографията и разгръщането на сраженията нямат реална представа с какво са се захванали. Другият вариант изисква да да допуснем, че грешките са всъщност характеристика на персонажите в сериала - открита демонстрация на техните недостатъци.
В името на фенщината по-долу е разгледана втората перспектива.
Враждуващите страни
Битката за Уинтърфел е фактически апотеоз на върховната борба между Светлината и Мрака, Огъня и Леда. Тази битка започва около 8000 години по-рано, когато все още няма Вал и демоните на Зимата нахлуват дълбоко на юг във Вестерос, носейки вечен мрак. В едно финално сражение, подобно на това от трети епизод, хората, водени от героя Азор Ахай, успяват да прекършат ледените създания и да ги изгонят далеч на север, а на пътя им един от първите Старки - Брандън Строителя, издига Вала - крепост от лед и магия, която да пази света на хората.
Както разбрахме в Сезон 7, Валът беше пробит, а армията на мъртвите се изсипа в Севера като водна стихия през спукана язовирна стена. Да се пресметне размерът на това войнство е невъзможно. Вероятно става дума за десетки, ако не и стотици хиляди мъртви, които ледените демони, наричани в сериала Бели бродници, са трупали в продължение на векове, чакайки търпеливо своя час.
Срещу тях се изправят обединените сили на Севера, в лицето на дома Старк и техните васали, диваците, живели до скоро отвъд Вала, както и армията на Денерис Таргариен, съставена от наемници, степни конници и разбира се, дракони.
За размера на армията на Денерис и Джон Сноу също не можем да имаме абсолютна сигурност. Цифрите, които доста рядко се споменават в книгите, отсъстват в сериала. Както е явно от сцените в епизода, живите са доста по-малко от мъртвите, вероятно в съотношение около 5:1. Единственото им преимущество е, че имат два дракона, срещу един в актива на Нощния крал.
Пълководците
Армията на хората се командва от военен съвет, съставен от водещите фигури на отделните домове и фракции. Номинално, начело стои кралицата на драконите Денерис Таргариен. Реалните решения се вземат от нейните подчинени командири - Джон Сноу, Джора Мормонт и евнуха Сив Червей от Неопетнените. Други важни фигури са Бриен от Тарт, Джейми Ланистър, водачът на северняците Тормунд Джайънтсбейн (Убиецът на великани или Великанският ужас - според както ви пасва преводът), съветниците на Денерис - Тирион Ланистър и Варис, и дамите Санса Старк и Лиана Мормонт.
В навечерието на битката е изготвен обстоен план за нейното провеждане, основан на богатия опит на множеството хора във военния съвет. Основният им недостатък е, че нямат добър опит в планирането на сражение срещу неконвенционална армия. Другият проблем е доколко отделните герои са успели да изгладят множеството дрязги по между си, както и фактът, че силните им чувства и емоции могат да подкопаят преценката им.
Армията на мъртвите се командва от Нощния крал (или Краля на нощта - отново въпрос на превод) - древно създание, сътворено от магията на т.нар. Горски чеда. Той е на поне няколко хиляди години и има богат, макар и не напълно успешен до момента, опит със сражаването срещу хората.
За разлика от своите опоненти, Нощният крал взема решенията еднолично, тъй като цялата му войска е пряко свързана с него и фактически съществува благодарение на огромната му воля и магическа сила. За разлика от хората, Кралят на нощта е Друг (в книгата има разлика между Другите - ледените демони и Белите бродници - съживените трупове на хора - б.а.).
Неговият ум не работи като този на смъртните и съответно перспективата, през която гледа на събитията, не може да бъде предадена съвсем адекватно. Качествата му са огромен практически опит, търпение, пресметливост и ледена безскрупулност. За разлика от своите опоненти, Нощният крал не се води от чувства и пристрастия.
Бойното поле
Битката на Огъня и Леда се случва около седалището на дома Старк - Уинтърфел. Има сериозна разлика в представянето на тази стара крепост в сериала и начина, по който тя е описана в книгите. Тъй като настоящата статия касае сериала, ще се фокусираме само върху тази версия.
От тактическа гледна точка, крепостта е трудно защитима, разположена върху сравнително равен терен, който не предлага добър контрол върху околността. Относително равнинния терен дава възможност за широко мащабно настъпление срещу крепостта, както и за нейното обкръжаване.
В хода на подготовката за сражението, армията на хората се концентрира върху изработката на оръжия от драконово стъкло, които могат най-сигурно да убият Белите бродници. За сметка на това тотално е неглижирана подготовката на самия терен на битката - нещо, което Рамзи Болтън беше направил добре преди т.нар. "Битка на копелетата". Единствената по-смислена защита е големият ров, пълен с подострени колове и запалителна течност, изкопан около крепостните стени. Крепостта е защитена и от няколко вътрешни барикади, но като цяло липсва адекватно подготвяне за борба срещу противник със смазващо числено предимство.
Какво се случи с тактиката?
Голямата жертва на епизода без всякакво съмнение не бяха геройски загиналите персонажи, а тактическата логика, по която се случват сраженията. Да, наистина армията на мъртвите не е стандартен противник, но въпреки това станахме свидетели на нелепи моменти, които не могат да бъдат оправдани с "нестандартния враг изисква нестандартни решения".
Армията на хората допусна поредица от фрапантни грешки, както по отношение на позиционирането, така и по отношение на воденето на битката.
- Позиционирането на войските - първият шокиращ пропуск в тактиката на живите беше самото построяване на тяхната армия. Противно на всякаква логика по-голямата част от наличните сили бяха разположени на открито поле, без никаква адекватна защита, изложени напълно на атаките на противника. Нещо повече, цялата армия беше концентрирана в един единствен сектор от отбранителния периметър, оставяйки около 75% от укрепленията напълно открити за вражеска атака. Нещо повече - единствената адекватна отбраниотелна линия беше издигната зад армията, а не пред нея. В хода на битката се видя, че веднъж запален ровът, всички войници извън стените на крепостта са на практика обречени на сигурна смърт.
- Фронталната атака с кавалерията - атаката на дотраките в началото на битката спокойно може да се класира сред най-тъпите използвания на кавалерия в киното, редом с конната атака по плажа в "Робин Худ" с Ръсел Кроу. Накратко - само най-големите лаици използват кавалерията за фронтална атака срещу превъзхождащ враг. И ако в битки като при Никопол (1396 г.) и Варна (1444 г.) все пак говорим за тежка, бронирана кавалерия, няма абсолютно никаква логика леко снаряжените дотраки да се използват като таран. Дотраките, макар и свирепи бойци, са класическа флангова кавалерия. Всичките им предимства са нулирани в така изложеното тактическо построение, а основната им сила - зловещата им бързина, е обезсмислена от липсата на пространство за разгръщане. Казано най-просто, те бяха превърнати в пушечно месо без абсолютно никакъв смисъл.
- Неопетнените - най-елитната пехота в света на "Песен за огън и лед" беше пожертвана по същия абсурден начин, както и дотраките. Вместо да бъдат разположени зад адекватна серия от застъпващи се полеви укрепления, които да отбраняват едно след друго, Неопетнените бяха хвърлени в устата на лъва, защитавайки едно равно поле, без всякаква перспектива за успех или дори за минимално флангово подсигуряване. Тяхното позициониране и използване в битката са единственото нещо, съперничещо си по глупост с атаката на дотраките.
- Катапултите и отбраната на стените - употребата на полеви стенобойни машини сама по себе си не е неадекватна. Неадекватно е тяхното разположение. По принцип, средновековните крепости са разполагали със специални площадки, на които са се монтирали подобни съоръжения. Освен това, требушетата са напълно способни да прехвърлят крепостните стени, без да има нужда да се разполагат на открит терен, където да се използват за по един залп и след това да бъдат смазани. Отбраната на самите стени също е под всякаква критика.
Какво се случи с изливането на нагорещени или запалими смеси върху врага? Къде са големите камъни, мятани върху скупчвания на вражески бойци? Защо няма поне едно шишенце от зеления алхимически огън, който Тирион използва при Черна вода? Драконово стъкло докараха през половината континент, за запалителни вещества срещу враг, уязвим за огъня, не се сетиха.
Отделно от това, големите крепостни кули не бяха адекватно подсилени със стрелци, нито пък се даде шанс на Неопетнените да използват средно дългите си копия за отбрана на стените. Нищо не се направи и за адекватното подсилване на самата порта, която бе бутната като сламената къщичка на първото прасенце от популярната приказка. В нормалните замъци, основната порта се защитава от външни, подсилени врати, спускаща се решетка по средата и втори ред врати от вътрешната част на прохода.
Армията на мъртвите също не остана по-назад в грешките. С оглед дълголетието на Нощният крал, човек би очаквал той да подходи доста по-изобретателно към битката, но нейсе.
- Разположението на армията - както вече стана дума, мъртвите имат смазващо числено предимство от поне 5 към 1. Това им позволява да атакуват Уинтърфел от колкото страни си пожелаят, но поради някаква причина това не се случва. Разделянето на армията има и още едно съществено предимство - намалява шанса голяма част от живите трупове да бъдат овъглени от противниковите дракони.
Ако Кралят на нощта се беше сетил да атакува едновременно от всички страни и да пусне ледената буря едновременно с атаката, битката щеше да свърши за около 15 минути. Вместо това станахме свидетели на неадекватното скупчване на гигантски брой същества върху малка площ, което не само ликвидира значителна част от устрема на атаката, но и изложи мъртвото войнство на излишно унищожение от страна на двата останали дракона.
- Щурмът на крепостта - ако приемем, че мъртвите не са се сетили веднага да обкръжат цялата крепост, нищо не може да оправдае защо, при положение че пробиха отбранителния ров на много места, те така и не се разгърнаха, за да атакуват целия Уинтърфел от всички страни, а се съсредоточиха само върху онази част от крепостта, в която се разполага основната порта и главната крепост. Отново, с цената на кратко обикаляне, замакът щеше да е техен за около 10 минути.
- Нощният крал като пълководец - Основна "заслуга" за развоя на битката е на самия командир на мъртвата армия. Отделно от тактическите недомислици, той допусна няколко фрапантни грешки при своето собствено участие в сражението.
Първият му пропуск беше, че въобще се появи на бойното поле. На база на уменията и силите, с които разполага, Кралят на нощта можеше спокойно да наблюдава битката, без изобщо да се меси. Бран Старк можеше да му го доведат и подчинените му Други/Бели бродници.
Втората грешка беше, че остави Джон Сноу жив. След като стана ясно, че и с драконов огън не може да бъде убит, на Краля нямаше да му отнеме повече от няколко секунди, за да убие двигателя на противниковата войска - Сноу беше доста пораздрусан и изтощен и надали уменията му с меча щяха да имат особено значение.
Третата основна слабост на Нощния крал и вероятно най-голямата, се дефинира с древногръцката дума хюбрис. Този термин събира в себе си върховното проявление на гордост и арогантност от страна на смъртните. Изправен пред пълния крах на враговете си, Нощният крал си позволи да прояви самонадеяност и високомерие, които не подхождат на натурата, която демонстрираше до момента.
В обобщение, битката при Уинтърфел бе водена от вероятно най-посредствените пълководци в Света на "Песен за огън и лед", след като далеч по-талантливите загинаха в предишните сезони.
Рамзи Болтън, Тивин Ланистър, Баристан Селми и наемника Даарио Нахарис вероятно биха изиграли битката далеч по-добре. Същото впрочем важи и за Роб Старк - Младият вълк, за когото в книгите ясно се казва, че като тактически потенциал е равностоен на стария Тивин.
В крайна сметка, паметното сражение, логично, не бе спечелено от качествата на бранителите, а на база недостатъците на атакуващата армия на мъртвите.
***
Практиката и военната логика диктуват коренно различен изход от битката спрямо това, което видяхме на екрана. Въпреки това, сериалът остава подчинен на логиката на сценаристите и продуцентите, които търсят друг завършек на сагата. За дай-хард феновете обаче остава усещането, че тази паметна битка на Огъня и Леда трябваше да бъде апотеоза на сезона, а не просто прелюдие към неминуемия сблъсък на добре познатите ни герои.
