Новият сериал на HBO "Room 104" определено е експеримент за телевизията. Той е правен в опозиция на повечето неща, които излизат изпод шапката ѝ и противоречи на нормите, налагани досега от нея. Това е сериал, направен с малък бюджет и скромен сет. Няма една обща сюжетна линия, която да движи зрителското внимание, няма и дори общ жанр.
Следвайки пътеката, която Black Mirror проби със своите кратки технологично-апокалиптични истории, братята Джей и Марк Дуплас представят един определено новаторски подход по темата.
Двамата имат опит в работата с HBO по сериала Toghetherness - инди комедия за уморени от живота си хора, прехвърлили 40-те. "Room 104" обаче ги изпраща в съвсем различна посока.
Това е сбор от кратки разкази на всевъзможни тематики и различни жанрове. Един епизод може да е откровен психологически ужас, друг мистерия, а трети - обикновена човешка драма. Единственото, което обединява 12-те серии от първия сезон, е мотелската стая - мрачно място със слаба светлина, стари безвкусни тапети и скромна мебелировка. Една от милионите подобни стаи из цяла Америка. Въпросът обаче е какви истории разказва точно тази стая.
Героите също са разнообразни - от бавачката, която трябва да се сблъска с едно наистина странно дете, през семейството, което ще въвлече разносвача на пица в драмата си, та до последователите на секта, които искат да посветят нов човек в култа, но нещата се объркват драстично.
Най-големият плюс на "Room 104" е, че можеш да очакваш абсолютно всичко.
Всеки епизод е изненада за зрителя. В рамите на половин час се разиграва своеобразна едноактова пиеса с неочакван край. Друг плюс е, че можеш да изгледаш само един епизод и в края му да не изпитваш нуждата да си пуснеш още един, за да разбереш какво ще се случи.
Всяка серия на "Room 104" предлага кратък, интересен и - най-важното - завършен разказ. Иначе казано, сериалът е идеален за хора, които не могат да търпят дългите истории с много и объркани сюжетни линии.
Разбира се, за някои от зрителите тези истории може да са твърде кратки, непълни и не достатъчно развити. Тоталната липса на свързаност може да подразни също част от аудиторията. Но тук въпросът опира до очите на гледащия - това, което за едни ще е минус, за други е плюс.
За разлика от други антологии като "Black Mirror" или дори "Dimenssion 404", тук усещането далеч не е толкова мрачно. Въпреки че конкретните истории често са сериозни, липсва това чувството на тежест и отчаяние.
Ако искате нещо разпускащо за след работа, докато вечеряте, "Room 104" е перфектен сериал за вас. Но едва ли ще се превърне в онзи тип сериали, чиито нови епизоди ще чакате с нетърпение.
