За носителката на три олимпийски и една световна титла сезонът през 1988 г. се оказва най-силен в цялата й кариера. На олимпийската квалификация в Индианаполис Фло Джо спира брояча на 10.49 сек в спринта на 100 м. Това е нов световен рекорд, макар и оспорен от френския вестник „Екип” с аргумента, че заради повреда в анемометъра не е била отчетена сила на вятъра от 5 м/сек. На игрите в Сеул същата година американката първо печели титлата на 100 м (10.54 сек), като във финала финишира с два метра пред останалите. А на 29 септември 1988 г. подобрява два пъти световния рекорд на 200 метра, при това за около час и половина. В полуфиналното бягане тя постига 21.56 сек, с цели 15 стотни по-малко от предишния рекорд на Марита Кох и Хайке Дрекслер. А във финала Фло Джо сваля собственото си време до 21.34 сек! Загадъчната смърт на Флорънс Грифит-Джойнър десет години по-късно се свързва именно с допинга. Преди това Кралицата на спринта е получавала припадъци, без съмнение в резултат на действието на анаболни стероиди.
За кубинеца, популярен още като Магическия Сото и Принца на височините, да скочи над 2.40 м се оказва фасулска работа. Прави го повече от 20 пъти. През 1988 г. прескача летвата на 2.43 м за нов световен рекорд, а година по-късно го подобрява с още един сантиметър. На 27 юли 1993 г. в испанския град Саламанка Хавиер Сотомайор скача 2.45 м, което е връх на човешките възможности и до днес. В края на кариерата си кубинецът два пъти е наказван заради непозволени субстанции. През 1999 г. го спипват в употреба на кокаин. Три сезона след това Сотомайор дава положителна проба за нандролон и е наказан завинаги. Разбира се, кубинският партиен и държавен ръководител Фидел Кастро бързо намира обяснение за всичко, като изкарва всичко това за операция ЦРУ, целяща да дискредитира спорта в родината му. Най-близо до рекорда на Сотомайор днес е катарският скачач Мутаз Есса Баршим, покорил височина от 2.43 м преди три години. В началото на годината Баршим се закани, че съвсем скоро ще бие постижението на кубинеца.
В тази дисциплина световните рекорди с българско участие при жените са общо пет. През 1972 г. в Загреб Йорданка Благоева скача 1.94 м. Дванадесет години по-късно Людмила Жечева – Андонова регистрира ново върхово постижение с 2.07 м, преди да бъде наказана за допинг през следващия сезон. После удря часът на Стефка Костадинова. В края на май 1986 г. пловдивчанката първо изравнява рекорда на Жечева, след това го подобрява с един сантиметър. На 30 август 1987 г. на световното първенство в Рим Стефка изнася голяма надпревара за шампионската титла срещу Тамара Бикова от СССР. След като си осигурява златния медал с 206 см, българката поисква още три опита, за да бие собствения си световен рекорд. При второто скачане Костадинова прелита успешно над летвата и вдига на крака препълнения олимпийски стадион в древния град – 209 см! В следващите 30 години най-близо до рекорда са хърватката Бланка Влашич с 208 см (2009) и Анна Чичерова от Русия с 207 см (2011). През последните пет сезона обаче най-добрите постижения са доста по-надолу.
Прочутата спринтьорка от ГДР е поставяла в кариерата си 30 световни рекорда на открито и в зала. Олимпийска и четирикратна световна шампионка, Кох става първата жена, пробягала 200 м под границата от 22 сек. Нейният рекорд в бягането на 400 м от 6 октомври 1985 г. в Канбера, Австралия, остава ненадминат и досега. С време от 46.60 сек германката бие предишното най-добро постижение на чехкинята Кратохвилова. Марита Кох и до днес се кълне, че не е близвала допинг. И то въпреки разкритията, че тъпченето на спортистите със забранени стимуланти в ГДР е било държавна политика, провеждана по линия на тайните служби ЩАЗИ.
На олимпийските игри в Барселона-92 американският атлет става пръв и единствен в света, успял да профучи дистанцията с време под 47 секунди. Във финалното бягане Йънг прави 46.78 сек и подобрява с 24 стотни предишния световен рекорд на Еди Моузес от 1983 г. Вторият и третият в надпреварата остават почти на секунда зад него. Рекордът му едва ли ще бъде подобрен наскоро, след като най-добрите времена за последните няколко сезона са с една секунда отгоре, което за тази дисциплина е страшно много време. Мястото му в залата на славата в американската лека атлетика е повече от заслужено.
Вечерта на 30 август 1991 г. се оказва историческа за леката атлетика. На световното първенство в Токио американецът Майк Пауъл се приземява в сектора за дълъг скок на 8.95 м. Прави го при петия си опит. Световният рекорд на Боб Биймън от 8.90 м, регистриран цели 23 години по-рано, заминава в нафталина. Постижението на Майк Пауъл е наистина забележително, тъй като рекордът е поставен в люта финална надпревара срещу легендарния Карл Люис. Специалистите определят надскачането между двамата в Токио като най-голямата атракция в тази дисциплина за всичко времена. Година по-късно Пауъл скача 8.99 сек, но заради попътния вятър от 2 м/сек постижението не е признато за рекорд.
Бегачката от Чехословакия държи най-стария рекорд в атлетиката. Поставя го на 26 юли 1983 г. в Мюнхен, като пробягва дистанцията за 1.53:28 мин. Същата година Кратохвилова е в страхотна форма, става световна шампионка на 400 и 800 м. Рекордът на чехкинята едва ли някога ще бъде подобрен, всички опити приключват най-много на 3-4 секунди от нейното постижение. Заради мъжките си черти получава обвинения, че е употребявала допинг. Рекордът на Кратохвилова, по всичко личи, ще си остане за вечни времена. Дори и прочутата южноафриканка Кастер Семеня, около чиято полова принадлежност има доста съмнения, не може да я доближи на по-малко от две секунди.
До 1995 г. световният рекорд в тройния скок принадлежи на американеца Уили Бенкс със 17.97 м. Но същата година британският атлет Джонатан Едуардс скача първо на 18 м, след това на 18.39, а после и на 18.43. Тези рекорди обаче не са зачетени заради силен вятър. Най-сетне през юли в Саламанка Едуардс покрива дистанция от 17.98 м, с което подобрява рекорда на Бенкс. Това върхово постижение просъществува едва 20 дни, до световното първенство в Гьотеборг. Там на 7 август британецът още с първия си опит прекрачва с цели 16 см непокоряваната дотогава граница от 18 м. Няколко минути по-късно Едуардс прави втори опит, и този път измерването сочи изумителния резултат от 18.29 см. Да подобриш само в рамките на едно състезание собствения си световен рекорд с цели 31 см е проява на най-висш пилотаж. Впоследствие освен него само още двама атлети успяват да прехвърчат границата на 18-ия метър, но са все още твърде далеч от рекорда.
Името на този руски атлет се изписва на латиница Yuriy Sedykh, заради което западните коментатори се шегуват, че в играта с букви скрабъл подреждането му би донесло 90 точки. Двукратен олимпийски шампион от Монреал-76 и Москва-80, Седих и други двама чукохвъргачи от СССР – Юрий Там и Сергей Литвинов, подобряват общо десет пъти световния рекорд в тази дисциплина между 1980 и 1986 г. Шест от въпросните подобрения са именно на Юрий Седих. На европейското в Щутгарт през 1986 г. здравенякът от Новочеркаск изстрелва чука на рекордните засега 86.74 м. Постижението му вероятно ще хване мухъл в очакване на някой да го подобри, тъй като в последните години най-добрите хвърляния са с 3 метра по-малко. Най-близо до руснака през 2005 г. се оказва Иван Цикан от Беларус, на когото не достига само сантиметър. Но след това Цикан е заловен с допинг и резултатът му заминава в коша за боклук.
Шампион от Сеул-88, дискохвъргачът от клуб „Трактор” (Шверин) се явява последният представител на ГДР, печелил злато на олимпийски игри преди обединението на Западна и Източна Германия. Поставя световния рекорд през 1986 г., като мята диска на 74.08 м, с повече от два метра над предишното най-добро постижение на съветския състезател Юрий Думчев. Разбира се, и над този рекорд допингът на ГДР хвърля сянка. Юрген Шулт става известен и с големия скандал, предизвикал малко след спечелването на олимпийската титла през 1988 г. Той отказва да стисне ръката на бившия дискохвъргач от ГДР Волфганг Шмид, емигрирал на Запад година по-рано. По-късно се оказва, че така му било наредено от спортните ръководители на режима на Ерих Хонекер. Никой след него не успява да мине границата от 74 м, а и едва ли ще успее скоро.
