„От кой отбор сии...", пита едната трибуна на стадиона. „От Ботев Пловдив, ша-ля-ля", отвръща хорово секторът отсреща. Запазена марка за една от най-колоритните публики по нашите стадиони. Добре, че продължава да я има и нея, и любимият и жълто-черен клуб.
Не само ги има, но и Ботев е първият столетник във футбола ни. Догодина юбиляри са Славия и Черно море, но първият клуб, който отпразнува 100-годишнина, е Ботев. Историческата година завари клуба в „Б" група, но той пак събра десетина хиляди само на честванията и зарята на улиците в Пловдив. Още толкова дойдоха и за мача срещу Лудогорец за купата, оказал се неравна битка - 0:3. Щом Ботев го има, всичко е наред. Защото през последните 20 години се случиха неща, които можеха и да затрият най-стария съществуващ клуб у нас.
„Канарчетата" влязоха в 90-те години с инерцията на най-силен провинциален отбор и трета сила след ЦСКА и Левски във футбола ни. Гостуването зад табелата „Пловдив" бе кошмарно за грандовете. В онези години първото включване на култовия, за съжаление покоен коментатор Николай Галов в предаването „Спорт и музика" винаги означаваше гол във вратата на гостите. През 80-те ужасяващото нападение с Хвойнев, Костадинов, Пашев, Зехтински, Славков, Гецата Георгиев и Бакалов (в различни периоди) направо разпиляваше всеки отбор на стадиона край бирената фабрика. Тракия (както бе прекръстен през 1985 г. отборът) игра и евротурнири, бе на път и да стане шампион през 1986-а, но загуби титлата от Берое. Страхотен отбор бяха!
Разбира се, помнят се и двата най-велики гастрола в Европа, пак от 80-те години. Грандовете на световния футбол Барселона и Байерн се прекланят пред публиката и фантастичния отбор на „канарите" от този период.
През 1981 г. Ботев пада с 1:4 в първи мач на „Камп ноу" в Барселона, срещу отбор, претъпкан със звезди - Алън Симонсен, Бернд Шустер, Кини... В реванша в Пловдив обаче на гостите мачът им се вижда безкраен. Стадионът е пълен часове преди началото, а още от първата минута Ботев тръгва не просто за чест, а за обрат. Треньор е Чико Дерменджиев, а на терена са младоците тогава Костадин Костадинов, Георги Славков и Марин Бакалов. Водени от опитните си съотборници, те развинтват Барса, Славков бележи още преди почивката и гостите са доволни само на 0:1 след първото полувреме. После настава ад, Ботев изпуска да вкара куп голове, един (много спорно) е отменен и каталунците продължават напред с общ резултат 4:2. Барса печели Купата на купите в края на сезона.
Но още по-тежко е на Байерн. Пак 4:1 в първия мач и наглед спокойно гостуване в Пловдив. Но на 7 ноември баварците получават два гола до 53-ата минута (Пашев и Костадинов) и само чудесата на Жан Мари Пфаф ги спасяват от елиминиране. 2:0 в един от най-славните български мачове в евротурнирите.
Това е Ботев, завършил годините преди прехода като страховит фактор във футбола ни.
През 90-те дойде времето на „брокерите", решили да купят успех, и пратили клуба в първия му нокдаун. Ботев изкупи големи звезди на играта, включително национали от ЦСКА и Левски, но така и не успя да вземе титлата. Огромните заплати и раздутият бюджет обаче завлякоха клуба и в края на 90-те настана мизерия. След няколко мъчни години през 1999-а начело на Ботев застава човекът, който за малко не изтри името на „жълто-черните" от настоящето и бъдещето. Димитър Христолов довежда клуба до фалит, три изпадания за 9 години, а и е в непрестанна война с феновете. Върхът на идиотизмите е появата на италианската дружинка с неясен произход от 2009 година. Тогава мними купувачи на клуба доведоха в Пловдив една група безработни и полупрофесионални играчи, които трябваше да представляват отбора на Ботев. Донякъде бе смешно, ако не бе толкова трагично. Клубът на Чико, Тумби, Зико, Пашев и останалите, стигна до някакъв уличен спектакъл с абсурден сценарий. И до аматьорския футбол, където бе пратен заради дълговете и неясното си управление.
Но дори тогава Ботев оцеля. Омразният Христолов не успя да довърши клуба. Над трибуната с най-горещите глави от агитката виси ликът на Христо Ботев и надписа „Той не умира..." Жълто-черната гордост на България навърши 100 години. Преди 10 години изглеждаше, че може и да не „доживее" до юбилея. Сега Ботев пак е жив, амбициозен и цветен. На мача с Лудогорец имаше транспарант: „100 години красота, вяра и борба". Точно написано. Тимът винаги е бил образец за изящен футбол и е раждал някои от най-техничните играчи у нас. Вярата и борбата спасиха Ботев през тъмните години на прехода. И 10-те хиляди в сряда доказаха, че една от големите сили на родния футбол се надига отново. Не в град без традиции и интерес към играта, както се случва да се раждат нови центрове през последните години. А на място, където винаги е миришело на футбол. Там, където са падали глави на грандове и европейски величия.
Той не умира.