Запознайте се с Екатерина Вандарева, по-известна като най-красивото лице в света на бойните изкуства
Разбирате защо прякорът й е Барби, нали
Барби, но с огромна колекция от отличия на ринга
Беларускинята започва да се занимава с кикбокс и муай-тай на 16 и само година по-късно печели първата си световна титла в муай-тай. Любимата й наградата й награда е за най-добър боец в света през 2010-а след световното първенство по муай-тай за аматьори, когато е наградена лично от краля на Тайланд на рождения му ден.
Хората имат грешна представа за жените бойци – че са грозни, мускулести и със счупени носове. Но аз се боря срещу тези стереотипи.
Много от момичетата, състезаващи се в муай-тай са много красиви, имат страхотни тела и приятно излъчване.
26-годишната Екатерина има 58 победи, 16 с нокаут, и седем загуби на кикбоксовия ринг. 170-сантиметровата блондинка се състезава на 54 кг, категория „перо“.
Многократна световна и европейска шампионка по муай-тай, Екатерина Вандарева е сред най-красивите лица в спорта, но историята й е далеч по-интересна от външния й вид.
Запалена е по бойните изкуства от малка, тъй като иска да стане полицайка. След като не успява да влезе в Академията обаче, започва да учи туризъм в Беларуския университет по физическа подготовка.
Когато едно момиче навлезе в бойните спортове, се променя. Не се страхувам да се разхождам сама в тъмното, подозрителните хора не ме плашат. Въпреки това, си знам границите – например, ако някой има нож или оръжие, правилата се променят.
Професионалните бойци имат неписан код. Момчетата и момичетата ни рядко отвръщат на обиди от непознати, защото знаят какво предимство имат и че могат да изпратят човека в болница, заради което да влязат в затвора. Но понякога нямаш избор.
Веднъж бях нападната от маниак, който започна да ме души. За няколко секунди бях погълната от шока, но след това си спомних думите на треньора: „Никога не се предавай, Катя, удряй!“ Ударих го с лакът и той падна, след това го наритах и си тръгнах.
Вандарева е щастливо омъжена от повече от три години вече и казва, че спортът по никакъв начин не пречи на семейния й живот. А в част от изказванията си стига до крайности.
Не разбирам и жените, които имат време само за работата си и за кухнята. Както и мъжете, които смятат, че задълженията им се изчерпват до това да внасят някакви пари в домакинството и след работа да се опънат на канапето.