Мюнхен, 1972 г.
Олимпиадата в Мюнхен става арена на събития, за които се пишат книги и снимат филми. Тридневната криза със заложниците - олимпийци от отбора на Израел, отнема живота на общо 17 души, като петима са атентаторите от палестинската организация Черния септември. Германската полиция атакува общежитията през покрива, а частите и са облечени в анцузи, като спортисти.
При атаката на 6 септември терористите са избити, но остават съмнения дали снайперистите и атакувалите немски въоръжени сили не са убили и последните заложници по погрешка. Версията на германците е, че последният от атентаторите е застрелял четиримата живи заложници.
Мемориал в блока на олимпийския тим на Израел и до днес е почитан всяка година през септември, като знамената на МОК, Германия и Израел са спуснати наполовина.
Лицата на 11-те убити израелски олимпийски състезатели, треньори и съдии.
Откриването на олимпиадата в Атланта през 1996-а бе едно от най-зрелищните в историята. Американците искаха най-ярката олимпиада, но не бяха предвидили действията на Ерик Рудолф, бивш военен и експерт по експлозивите.
Седмица след старта на игрите в Атланта, Рудолф постави адска машина на паркинга в олимпийското село, като детонацията уби двама (единият умира от сърдечен удар в момента на взрива) и ранява над 120 души.
Само действията на Ричард Джуъл, офицер по сигурността на олимпийците, предотвратят още по-ужасни последици. Той открива бомбата и опитва да евакуира за секунди хората наоколо, като това спасява десетки животи.
Бостън, 2013-а.
Маратонът на града, едно от най-популярните състезания в света, е окървавен от няколко последователни експлозии.
Край хотел "Ленъкс", недалеч от финалната линия на състезанието, от взривовете загиват трима души, като сред тях е 8-годишно момче. Над 140 са ранените.
Минутите след експлозиите са критични, тъй като доброволци, а не националната гвардия или полицията, осигурява сигурността на маратона. Но в паниката все пак бързо се появяват лекарски екипи, като на някои от по-сериозно пострадалите се налагат ампутации още на място, на улицата.
Иракски олимпийски тим, 2006 г.
На среща на спортисти с ръководството на местния олимпийски комитет в Багдад, въоръжени и маскирани отвличат 30 души - състезатели, шефове... Месец по-рано 15-членният тим по таекуондо на Ирак е отвлечен на състезание в Йордания. Никой от похитените не е видян повече. А седмица преди акцията срещу олимпийците, националният треньор по тенис и двама състезатели са убити по време на тренировка. И до днес причините за атаката срещу спортния елит на страната не са ясни.
Пакистан - Нова Зеландия, крикет, 2002 г.
14 души загиват, включително 11 френски експерти от националната авиация, които са в Карачи за семинар. Самоубийствена атака с бомба удря хотела на новозеландския тим по крикет, който същия ден трябва да играе първия от серията си мачове с домакините. Нито един от играчите по крикет не е ранен по чудо, но новозеландците се качват на самолета и отказват да играят.
Новогодишен маратон на Шри Ланка, 2008 г.
15 жертви и 90 ранени останаха след като бомба удари маратона за местната Нова година - на 6 април 2008-а. Националният треньор по лека атлетика на страната, както и олимпийският маратонец на Шри Ланка - Карунаратне, бяха сред убитите.
Пакистан - Шри Ланка, крикет, 2009 г.
Автобусът на отбора на Шри Ланка е атакуван от 12 маскирани и въоръжени мъже на път за стадиона в Лахоре, където трябва да играе срещу домакините. Гранати и стрелба обсипват рейса, като загиват 8 души - 6 полицаи и охранители, както и двама граждани на улицата, на която става атентатът. Шестима играчи, двама треньори и един от съдиите за двубоя са ранени тежко. Група, близка до Ал Кайда, поема отговорността за атаката.
Конните надбягвания в Англия са спорт за аристокрацията, който не се асоциира с каквито и да е заплахи, терор или трагедии.
Гранд Нешънъл, 1997 г.
Най-голямото от тях - Гранд Нешънъл, което всяка година събира над 50 000 зрители, бе евакуирано през 1997-а след бомбена заплаха.
В паниката, предизвикана от обявяването на тревога, стъпкани и ранени са над 20 души. За щастие минава без жертви.
Атаката срещу Того, Ангола 2010-а.
На 8 януари 2010-а пеещите тогоански играчи, пътуващи за лагера си в Ангола, където играеха на Купата на африканските нации, бяха атакувани в автобуса им от местни сепаратисти, въоръжени с автомати и гранати.
Стрелбата продължи над 20 минути, като тимът се изпокри под седалките на автобуса, направен на решето от терористите. Загинаха трима - двама треньори и резервният вратар на отбора. Ранени бяха още 14 души.
Того се оттегли от Купата на Африка, а месеци след това звездата Еманюел Адебайор отказваше да играе за клуба си Манчестър Сити.
Бомбата на "Сантяго Бернабеу", Реал - Барселона, 2002 г.
5 часа преди Ел Класико, този път в полуфинал от Шампионската лига, кола-бомба се взриви на стотина метра от стадион "Сантяго Бернабеу". 17 души пострадаха, като четирима бяха тежко ранени. Нямаше жертви. Смята се, че адското устройсво е избухнало далеч по-рано от планираното от терористите.
Идеята е била да бъде взривено в минутите преди мача, когато мястото около колата е пълно с хора, прииждащи за мача на "Бернабеу". УЕФА не отложи двубоя и той се изигра по програма вечерта, въпреки огромното напрежение в Мадрид.
