След нападението от Ню Йорк, в което узбекистанецът Сайфуло Саипов се вряза с пикап в тълпа от хора, мнозина от коментаторите се фокусираха върху произхода му, твърдейки че Узбекистан и Централна Азия като цяло са "новият авангард на глобалния тероризъм".
Бивши служители на ФБР коментират, че узбекстанската общност в САЩ е изключително затворена и много трудно се прониква и работи в нея.
Подобно на чеченците, това са хора, идващи от райони с авторитарна и диктаторска власт, много силни кланови връзки, мрежи на организирана престъпност и необичайно висока степен на насилие.
Като доказателство за това мнозина изтъкват поредицата от скорошни атентати - в Истанбул, Санкт Петербург и Стокхолм. Липсата на възможности и суровите репресии хората в региона, особено срещу определени религиозни групи, дава благодатна почва за екстремизъм.
Според Михал Краз Централна Азия е "развъдник на екстремисти" от момента на разпадането на Съветския съюз. Причини за това са "икономическите трудности, липсата на политическа идентичност и репресивната държавна власт" които правят региона "узрял за вербуване" от различни джихадистки групировки.
Според данните от доклад на International Crisis Group от 2015 г. все повече централноазиатци пътуват към Близкия изток, за да се присъединят към "Ислямска държава". Узбеките са сред най-многобройните представители на региона, отишли в сунитската групировка. Общият им брой е между 2000 и 4000.
Ноа Тъкър, изследовател в университета "Джордж Вашингтон", забелязва нова тенденция, в която централноазиатците и особено узбеките участват все повече в атаки срещу "меки", цивилни цели по цял свят.
Доскоро вербуваните от Централна Азия атентатори удряха само "твърди" цели като полицейски управления или военни постове. Според него обаче това по-скоро се дължи на отделните приоритети, които всяка една утвърдена въоръжена групировка има, а не толкова на специфична тенденция, произлизаща от самия район.
От вербуваните от региона за въоръжени групи като "Ислямска държава" се изисква да жертват собствените си интереси в името на групата, обяснява Тъкър. И въпреки пропагандата за обратното, няма признаци ИД или други групи да са ангажирани сериозно с воденето на насилствена терористична кампания в Централна Азия.
Според него към момента няма доказателства, че "Ислямска държава" се вълнува особено от това какво се случва в Бишкек или Астана, тъй като техните интереси са обвързани със специфични конфликти.
Извън тенденцията за "радикализиране" далеч от родината, жителите на Централна Азия рядко поемат по пътищата към "екстремизма".
Експертите по Централна Азия обаче предупреждават все пак да не се изпада в крайности по темата. Досега малък брой жители на района са извършили терористични атентати срещу цивилни или са се присъединили към сраженията в Сирия на страната на въоръжени групи.
Според професора от Колумбийския университет Едуард Лемън, който се занимава с въпросите на сигурността в Централна Азия, въпреки това повечето от радикализиралите се узбеки са вербувани, едва след като са напуснали родината си.
"Огромното мнозинство от тях изглежда са били вербувани извън Централна Азия. Те живеят като емигранти в немюсюлманска държава и са изправени пред маргинализация. Тезата, че сега трябва да внимаваме за заплахи, произлизащи от Узбекистан, е сбъркана" заявява Лемън.
Като се има предвид какво е известно за Саипов до момента, по всичко изглежда, че той наистина следва модела, описан от Лемън.
Единият от пътищата към "радикализация" сред жителите на Централна Азия е, когато стават гастарбайтери в Русия или Турция. Там те често са подложени на отвратителни условия на труд с ниско заплащане, живеят в лоши условия и са изолирани от семействата и общностите си.
Според Алишер Илхамов от лондонския университет SOAS подобна е и ситуацията с някои от живеещите в САЩ узбеки. Макар при тях ситуацията да не е толкова крайна, ожесточеното съперничество за работни места, културните различия и самотата водят до отчуждение на някои от тях. Това, на свой ред, ги прави лесна плячка за джихадистките организации.
Илхамов същевременно вини и правителството на Узбекистан, че се придържа към политики, принуждаващи узбеките да търсят работа в чужбина. В собствената си държава те често изпадат до крайно маргинални условия, в които бедността и глада са нещо обичайно.
Според Нейт Шенкан, директор на проучването Nations In Transit към Freedom House, все още няма доказателства за обособяване на нов, централноазиатски тип "насилствен екстремизъм". Въпреки това държавите от региона далеч не са имунизирани срещу глобални тенденции за "радикализация".
Шенкан обяснява, че няколко хиляди централноазиатци са заминали за Ирак и Сирия да се сражават на страната на ИДИЛ и други въоръжени групи - но същото са правили граждани на целия бивш Съветски съюз, като сериозен дял от тях са дошли от Чечня и Дагестан в Руската федерация. Някои от тези доброволци от Централна Азия са изпратени в чужбина да извършват терористични атентати, като сред тях е бил и Абдулгадир Машарипов, отговорен за атаката срещу нощния клуб "Рейна" в Истанбул навръх Нова година.
Това обаче не означава, че те получават някакъв вид специално обучение или биват използвани за създаване на клетки в родината им. Към момента подобно нещо все още не се наблюдава.
Шенкан също така отбелязва, че Ислямското движение на Узбекистан (ИДУ), въоръжена група, сформирана през 90-те години с надеждите да въведе ислямски закони в страната, е маргинализирана от години, като различни нейни групи са се влели в организации на талибаните и ИД. ИДУ беше поставена извън закона още през 90-те години. Тогавашния президент на страната Ислам Каримов преследваше ожесточено групата, както и хиляди мюсюлмани, молещи се извън одобрените от правителството джамии.
Реакциите на атентатите обаче характеризираха Централна Азия като "развъдник на екстремизъм" и "узряла за вербуване територия за ИДИЛ". Това може лесно да бъде разчетено като знак, че администрацията на Тръмп може да затегне мерките срещу емигрантите от региона.
Американският президент вече призова за премахване на лотарията "Зелена карта", която дава на хиляди чужденци от региона всяка година да пристигат в САЩ.
Анализаторите, включително Лемън от Колумбийския университет, обаче са единодушни, че атентатът на Саипов не е представителен за огромното мнозинство от жители на Централна Азия. Според тях случващото се в региона е по-скоро механизъм за оцеляване, в който ислямът е начин за справят с трудностите на живота след разпадането на Съветския съюз.
И все пак регионът е дестабилизиран от войната в Афганистан, от безработица, нищета и боричкания между клановете във високите етажи на властта. Нарастването на народното недоволство, особено сред младите мъже, става благодатна почва за терористите - фактор, който е опасно да бъде игнориран.
