Тази година станахме свидетели на някои доста сериозни природни бедствия.
През лятото Северна Европа бе залята от безпрецедентно количество валежи и наводнения, докато в същото време в южната част на континента имаше екстремно високи температури и огромни пожари.
В същото време на други места по света се случват необичайни явления като "зомби пожари" при -50 градуса в Сибир, разтваряне на гигантски кратери в земната обвивка, както и появата на все по-големи зони без кислород в световните океани.
Според доклад на Световната метеорологична организация перспективите са подобни природни явления да се превърнат в новото "нормално".
Неговите заключения са, че човечеството навлиза в "непозната територия", а "светът се променя пред очите ни" с дългосрочни последствия, които ще окажат пряко влияние върху сегашните и бъдещите поколения.
Доказателствата за това са, че средната температура на Земята за 20 години се повишила с 1 градус в сравнение с прединдустриалната ера, докато последните седем години са били най-горещите, откакто се правят измервания.
В същото време нивото на световния океан продължава да се покачва заради топенето на арктическите ледове, а струпването на парникови газове в атмосферата е безпрецедентно високо.
Като цяло оценките на доклада показват, че в бъдеще ни очакват все повече и повече горски пожари, суша и наводнения.
"Екстремните природни явления са новото нормално", обяви професор Петери Таалас, главен секретар на СМО. "Има нарастващо количество доказателства, че за повечето промени отговорност носи човешката дейност."
Професорът даде за пример и конкретни събития от цял свят през последната година, които особено много са направили впечатление. Така например в Гренландия за първи път е имало повече валежи от дъжд, отколкото от сняг, а пък в Канада безпрецедентна гореща вълна от лятото води до абсолютен температурен рекорд от 50 градуса в южната част на страната.
По същото време в Китай загинаха над 300 души при наводнения, причинени от няколко седмици на непрекъснати порои. В началото на октомври кризата се повтори, като тогава се наложи правителството да евакуира по спешност над 120 000 души в северната провинция Шанси.
От друга страна стои и притеснителното покачване на нивото на световния океан, чиято скорост се е удвоила от 2013 г. насам. Според Таалас, ако тази тенденция се запази, до 2100 г. океаните могат да се надигнат с 2 метра, което да доведе до нуждата над 630 милиона души да се преселят.
"Учените са категорични за фактите", казва още професорът. "Сега лидерите трябва да бъдат също толкова категорични в своите действия. Вратата е отворена - решенията са там. Трябва да действаме сега, с амбиция и солидарност, за да защитим бъдещето си и да спасим човечеството. COP26 е чудесна възможност да ни върне обратно в правилния път."
Всъщност самият доклад съвсем целенасочено излиза в този момент, тъй като COP26 е името, с което е позната Конференцията на ООН по изменението на климата.
Тя започна в неделя, ще продължи до 12 ноември и ще събере в Глазгоу делегати от около 200 държави, които ще обсъдят намаляването на емисиите на вредни газове до 2030 година.
Ще присъстват общо около 25 000 души, включително световни лидери, сред които Джо Байдън, Борис Джонсън, Джъстин Трюдо, Нарендра Моди, Реджеп Ердоган и още много други. Лидерите на Русия и Китай обаче Владимир Путин и Си Дзинпин отказаха да присъстват.
Това ще бъде третата поред подобна конференция след приемането на Парижкото споразумение през 2016 г. Към настоящия момент общо 190 държави заедно с Европейския съюз са приели амбициозната цел да ограничат глобалното затопляне и да се борят с климатичните промени.
Сред поетите ангажименти са намаляването на емисиите на парникови газове, ограничаване на глобалното затопляне, както и постепенно преминаване към възобновяеми източници на енергия.
Много амбициозни цели, които обаче са твърде далеч от постигане, като тенденцията даже върви в обратна посока. Затова и все повече се увеличава натискът за приемане на по-конкретни мерки, а очакванията към срещата в Глазгоу в този смисъл са големи .
Решенията, взети там, биха могли да окажат пряко влияние върху ежедневието ни.
Например според еколозите е необходимо да се направят съществени промени в начина на живот, за да се постигнат целите от Париж. Сред тях са употребата на повече електромобили ,намаляване на отоплението с твърди горива, хранене с по-малко червено месо или пък намаляване на пътуването със самолети.
Проблемът обаче е, че каквито и решения да се вземат и каквито и ангажименти да се поемат не съществуват никакви гаранции за тяхното спазване. Всичко се случва на принципна основа, добро желание и без каквито и да е механизми за санкциониране. Това е и една от причините целият процес да се случва бавно и неефективно.
От друга страна пък стоят трудностите при прехода към възобновяеми източници на енергия, особено за икономики, които са силно зависими от изкопаеми горива. Някои от тях са далеч от готовността си да направят такъв скок, дори поетапно, а прибързани действия в тази логика биха могли да доведат до катастрофални икономически последици за цели региони.
Така че в крайна сметка за делегатите и участниците на конференцията предстои трудната задача да намерят точния баланс, тъй като, както казва принц Чарлз по време на речта по откриването на конференцията само с хубави думи няма да се постигне нищо.
"Сега трябва да преведем хубавите думи в още по-добри действия", обяви той. "Със сигурност е време да загърбим различията си и да се възползваме от тази уникална възможност да започнем екологично възстановяване чрез устойчива икономика и така спасим нашата планета"
"Съвсем буквално това е последният ни шанс."
