Дълго преди ерата на модерния спорт хората са търсели различни начини да се съревновават помежду си, да разрешават спорове или просто да хабят понатрупана енергия, без задължително да водят война.
Един от тези начини са били средновековните рицарски турнири. Днес те се считат за част от миналото, но все пак има една общност от хора, които опитват да съхранят традициите на спорта от "старата школа".
Става въпрос за бухур. Не, това не е някаква форма на добре познатия ни месен деликатес, известен и като кървавица, макар и да има известна смислова връзка.
Бухур всъщност е името на съвсем официален спорт, включващ рицарски доспехи, брони, мечове, щитове, брадви, боздугани и много бой. Или казано с други думи - мъже, които се бъхтят, както са го правили едно време по рицарските турнири.
Самото име на спорта произлиза от старофренската дума за "меле". Точно така и са наричали турнирите в Западна Европа в периода между 1200 и 1340 г., когато рицари обикаляли от събитие на събитие с надеждата да натрупат богатство и слава. Почти като професионалния спорт днес.
В продължение на столетия идеята за такъв тип турнири изчезнала, докато в началото на 90-те години в Русия, Украйна, Полша и Беларус не се появили ентусиасти, които да възродят спорта. Дотогава се правили единствено и само исторически възстановки на турнири или битки.
Тези момчета обаче решили да придадат чисто състезателен характер на събитията. В следващите години турнирите и желаещите да участват ставали все повече, докато през 2005 г не се провело първото Европейско първенство.
Разрастването на бухур като спорт обаче започва след първата Битка на нациите в крепостта Хотин в Украйна през 2009, където за първи път се налагат унифицирани правила. Това събитие събира хора от цял свят и привлича вниманието на всички, които се занимават с исторически възстановки.
Оттогава насам Битката на нациите се провежда всеки април и се разраства с всяко следващо издание.
Днес в международен мащаб има две големи асоциации, които регулират събитията - Международна федерация по средновековни битки и Исторически средновековни битки. Те обаче нямат общо с организацията по Исторически европейски бойни изкуства, където се използват модерна екипировка за защита като шлемове и подплатени връхни дрехи за фехтовка.
При бухур всичко се запазва в почти напълно автентичен вид.
Естествено, не се използват истински оръжия, като всички остриета са затъпени, така че да няма инциденти. В крайна сметка безопасността на участниците е на първо място и за нея се грижат обучени съдии, които следят за спазването на стриктните правила и регламенти.
Има редица забранени зони от тялото, където не може да се нанасят удари. Регламентирано е също така и движението по арените.
Оръжията обаче си остават направени от съвсем истинска стомана, която оставя големи синини по тялото. Позволени са почти всякакви удари, подсечки и дори хватки от смесените бойни изкуства, за да бъде повален противника.
Особено внимание се обръща и на бронята на състезателите. Пълният комплект броня на един човек трябва да произхожда от едно и също място и в рамките на петдесетгодишен период от време. Също така трябва да бъде в стила на бронята, използвана от датите 1200 до 1699 г., за да се гарантира историческа автентичност.
По отношение на самите формати, то има двубои един срещу един с различни видове оръжия, с щитове и без щитове. Има и групови сблъсъци в отбори от по трима или петима души. Най-масовите сблъсъци се провеждат по време на Битката на нациите, когато в бой влизат 150 срещу 150 души.
За много участници бухур е нещо повече от спорт. Става въпрос за култура, история и общност от приятели. Предлага и шанс да обиколят света, тъй като турнири се провеждат в цяла Европа, Северна Америка, Китай и Австралия
Например в Мадрид членовете на Ursos Custodes тренират по три пъти седмично и провеждат редовни демонстрации на уменията си в замъка Мансанарес ел Реал, за да популяризират спорта.
"В крайна сметка ние сме група от хора, които вече са като семейство. Не е само до оръжията, а за всичко, което върви с тях. Пътуванията, които правим, местата, които посещаваме, хората, които срещаме. Всичко това ни кара да харесваме спорта повече и повече", казва Силия Торент, член на Ursos Custodes.
"Променя визията ви, променя усещанията ви, има много адреналин и е много забавно", добави тя.
