Още преди да паднат головете се видяха основните проблеми на Лудогорец в този мач: футболистите изглеждаха прегорели, действаха припряно и оставиха емоциите да надделеят над разума. Те бъркаха лесни пасове и не показаха нужната точност при най-обещаващите си атаки, а това беше основната причина Лудогорец да не стигне до кой знае какви чисти положения, освен гредата на Дяков. Грешките в защита бяха малко на брой, но твърде сериозни за мач като този и Милан се възползва от тях по най-добрия начин.
Много могат да се коментират избраният състав от Димитър Димитров и смените му, но те не повлияха толкова, колкото настройката, с която футболистите изиграха мача. Затова и се стигна до тежката загуба в един двубой, който трябваше да бъде изигран по-внимателно и разумно.
Свикнали сме да очакваме много от Моци в такива мачове и като един от най-опитните в състава, той неведнъж е повеждал отбора, организирал е защитата, вкарвал е важни голове – а онези геройства срещу Стяуа дори не е необходимо да припомняме. Този път обаче румънецът, понякога подигравателно наричан „човека-трибуна”, съсипа своя отбор с ненужно причинената дузпа през второто полувреме, която реално реши мача.
В ситуация, която не вещаеше особена опасност, ветеранът не биваше да посяга към Кутроне и той самият много добре осъзнава това. Но явно дори Моци прегоря в тази среща и позволи оттам нататък Милан да прави това, което в момента може най-добре – да убие темпото на мача и да чака още грешки. А тонусът на Лудогорец спадна напълно и до края отборът не успя да се съвземе.
Милан може и да не е толкова слаб, колкото някои се опитаха да го изкарат преди сблъсъка с Лудогорец, но не изглеждаше и като най-впечатляващия отбор, гостувал на „Лудогорец Арена”. Когато „орлите” успяваха да подложат защитата на натиск, тя се огъваше сравнително лесно, а в атака „росонерите” не показаха някаква особена острота и интересни идеи. Те обаче надделяха с една типична италианска ефективност, с умението да ударят в точните моменти и със способността да владеят мача без непременно да владеят топката. Все пак, ако Лудогорец беше показал най-доброто от себе си, наистина можеше да се надява на нещо повече срещу този Милан, който далеч не е невъзможен за побеждаване.
След 0:3 изглежда сигурно, че Лудогорец приключва дотук с Лига Европа – признаха го и от лагера на шампионите след мача. Като оставим настрана надеждите за подвиг срещу Милан, отпадането няма да е толкова лошо за отбора. То означава, че до края на сезона целта ще е една-единствена и тя е поредна шампионска титла в България, която ще гарантира атака на Шампионската лига наесен. Отпадането от Милан нито ще е срамно, нито изненадващо, така че играчите не биват да се завръщат към българското първенство в твърде лошо настроение. А всъщност в Първа лига им предстоят доста мачове и ако ЦСКА-София запази нивото си, „орлите” няма да стигнат до титлата толкова лесно, колкото в минали години.
Реваншът може и да предлага само илюзорни шансове за обрат, но това не го прави безсмислен. Лудогорец ще има възможността да измъкне престижен резултат от Милан и да покаже, че разликата между двата тима не е толкова голяма, колкото изглежда от резултата снощи. А „росонерите” едва ли ще излязат с най-силния си състав и едва ли ще играят на върха на възможностите си, докато звездите в българския отбор ще могат да вдигнат цената си с авторитетно представяне на „Сан Сиро”.
