Голямото постижение на Лудогорец: направи така, че спечелването на точка или дори три срещу Пари Сен Жермен да не изглежда като някакво чудо. Особено през първото полувреме изненадата изглеждаше на една ръка разстояние. Изглеждаше като нещо логично и заслужено, ако мачът беше продължил по същия начин.
Както и в миналия двубой от групата срещу Базел, Лудогорец показа безмилостна ефективност, вкара още при първия си по-добър шанс да обстрелва противниковата врата, и след това продължи мача с ясна идея в играта.
Фактът, че Лудогорец трупа ценен опит в Лигата с всеки изминал мач, си личи не само при успеваемостта в атака. Отборът не се влияе от името на противника, не се страхува, стреми се да разиграва топката, проявява все повече търпение и зрялост.
Снощи Лудогорец изглеждаше опасен в голяма част от мача. При 1:0 тимът имаше поне две изгодни ситуации на контраатака да достигне до чисто положение. Ясно е, че в този момент втори гол правеше мача ужасяващ за ПСЖ. Но там един последен извеждащ пас не достигна - още един от малките детайли, които направиха разликата.
Едва ли е редно да се отправят някакви големи критики към защитата на Лудогорец в този мач. Тя през повечето време изглеждаше много прилично и се справяше с играчи като Кавани и Ди Мария. Нормално е футболисти от тяхната класа да не бъдат напълно неутрализирани и да създадат поне няколко положения срещу Лудогорец.
Проблемът обаче беше, че с течение на първото полувреме „орлите” все повече разиграваха в своята половина срещу пресата на ПСЖ, губеха топката в близост до вратата и трябваше незабавно да се подреждат в защита. Логично, дойдоха и грешките. До към 30-ата минута на два пъти топката беше изгубена в критични зони, в първия случай Кавани за малко не откри резултата. Изравнителният гол, който промени мача, дойде след заспиване на Дяков и неподготвеност на цялата защита.
Достатъчно пъти сме се убеждавали, че Лудогорец е много по-добър, когато силните атакуващи футболисти не просто чакат на контраатака, а диктуват събитията и разиграват по-далеч от Стоянов. Е, не във всеки мач това е осъществимо. Снощният беше от мачовете, в които натискът падна върху защитата, а тогава Лудогорец се пропуква, дали след индивидуална, дали след колективна грешка.
За пореден път се видя и нещо далеч по-положително. Когато Лудогорец изнесе играта в предни позиции, може да затрудни и най-големите защити в света. Тиаго Силва – Маркиньос се смята за една от най-добрите централни защитни двойки в момента, но какво от това? ПСЖ никак не изглеждаше неуязвим срещу Лудогорец, напротив. Когато бяха поставени под напрежение, гостите бъркаха. Това отново припомня и мача с Базел и поставя въпроса какво ли щеше да стане, ако Лудогорец беше играл малко по-смело.
Ясно е, че дузпата в 59-ата минута беше повратен момент в мача. Лудогорец можеше да изравни за 2:2 малко след като беше получил втори гол, и така да остане в мача, вместо да рухне веднага след това. Като толкова опитен футболист и един от лидерите на тима, Козмин Моци беше длъжен да изпълни по-отговорно от бялата точка. Вместо това той отправи максимално удобен за вратаря удар откъм сила, точност и височина. При положение, че Аерола предварително тръгна към десния си ъгъл.
След мача Моци не просто се извини, но и пое цялата вина върху себе си. Само че доколко въобще може да се говори за вина, когато загубиш от отбор като ПСЖ? А и по-голям проблем от изпълнението на румънеца беше това, което последва...
След пропуснатата дузпа играта на Лудогорец просто се разпадна. В следващите минути ПСЖ доминираше във всяка точка от терена, пробиваше без съпротива и естествено използва това, за да реши мача.
Съкрушителният трети гол падна само минута след дузпата, няколко минути по-късно дойде ново 100-процентово положение, пропуснато от Матюиди. По подобен начин и в същия период от мача Лудогорец рухна в домакинството срещу Цървена звезда - и това можеше да му коства мястото в Лигата. Спадове допуска всеки, дори и най-големите отбори, но в турнир като Шампионската лига такива спадове решават мачове.
Лудогорец беше близо до победата в Базел и очакваше мача с ПСЖ с надежда, а собственикът Кирил Домусчиев заяви „на шега”, че минимумът е второто място в групата.
Лудогорец заслужава да мечтае без никаква скромност и все още може да постигне всичко в тази група, но реалистичната цел си остава третото място, което вкарва отбора в елиминациите на Лига Европа. Това е достатъчно висока и престижна цел. Второ място е логична цел в бъдеще, ако отборът продължи да се развива по този начин, но не и при това участие в Шампионската лига.
